Човекът е най-скъпото дете на Бога на Земята. По-скъп е от ангелите, защото те не слизат в еволюция на физическото поле. За човека Бог дава още енергия, за да го направи материално осезаем на тази четвърта планета в кръговрата на манвантарата. Ако в Сатурновия период му дава вибрацията, ако в кристала влага Своя първи вибрационен пулс, за да изгражда физическо тяло, то, минавайки през Слънчевия и Лунния период, идва на кръстопътя на разделянето, на Земята, където фактически започва еволюцията. В предишните периоди човекът има инволюционност, има слизане. Един процес, наречен еволюция – възземане, не може да започне още от Сътворението, защото Бог излъчва енергия, която слиза, за да образува йерархиите, за да дочакаме разделния момент на четвъртата планета, когато започва обратният процес. Земята сега е в четвъртия цикъл, този, който дава еволюцията на човечеството. Тя е и нашето най-голямо благо. Човек тук трябва да направи еволюцията си, тук трябва да премине през кармичните си и прераждащите го задължения. За никой друг свят от нетленните Му йерархии горе Бог не жертва толкова много обич и толкова много Себедарие. Дори позволява на Онзи, Който е човек – Син Човечески, извършвайки делото Му, да каже, че е и Син Божий. Голямото, което великият закон на Еволюцията предназначава след процеса на Божието дарение до нашата физическа плът, е да започнем да се връщаме у дома си, при Него, за да стане това, което чрез устата на Сина Си рече: Аз и Отца сме едно! Прочетете остатъка от публикацията »