ИЗМЕНЕНИЕ РОЛЯТА НА УМА

25/10/2010

Информационното поле, каквито са например форумите, ясно показват доколко хората са погълнати от собствения си ум. Той направлява и доминира, трескаво поглъщайки все повече и повече „нещо интересно“, напомпвайки своите мускули и навлизайки в дебри, които имат косвено отношение към реалния ни живот и изобщо не го променят. Не защото това е „невярно“, а защото е „за какво“. Всичко е така и всичко е вярно, но какво дава на човека теорията? Много духовни търсачи за дълго засядат в теоретични изследвания. Започвайки своя път с изучаването на Законите на мирозданието, с изучаването на „правилата на играта“ на живота, по които се случва всичко в реалния живот, ние губим целта, за която провеждаме цялото това изучаване, губим самия смисъл на това изучаване, а именно – самата игра, самия живот!

Ние се заиграваме, увличайки се твърде много по самото изучаване, и самите правила приемаме за живот, за реалност, забравяйки че те са само принципи. Те са истинни, но те се намират в друга плоскост на физическата реалност. Те са първични и основополагащи, те съществуват, тяхното познаване помага, но не те са смисълът на нашия урок, въплъщение, живот. Смисълът е именно в това да ги въплъщаваме във физическата реалност. Животът е смисълът и целта. Да знаем за това и да бъдем това – има голяма разлика!!! А ние засядаме, забравяйки за това! Ние си мислим, че, откривайки това знание за себе си, автоматически ставаме това, и заживяваме в тази илюзия, въображаем свят, създаден от ума.

„Тогава защо ни е умът? Умът винаги се е смятал за наше „благо“, ние се гордеем с него, той е това, което ни отличава от животните и твори нашата еволюция. Какво тук не е така?“ – ще попитате и ще бъдете прави. Но не всичко е така еднозначно. До този момент всичко е било така: той е бил и двигател за развитието ни, и „благо“, и гордост за нас. Но е настъпила нова навивка в еволюцията, нови задачи стоят пред човека. Какви? Нека да разберем.

Човешкото същество, олицетворяващо Душата, е съединило в себе си две полярности: високовибрационен Дух и нисковибрационно Тяло (Материя), оживявано от елементален дух, който го поражда. Духът олицетворява трите Висши Принципа на Битието и формира пасивното вътрешно съзнание на човека. Елементалният дух, преминал своето развитие в трите Царства на Природата: минерално, растително и животинско, е активирал трите Нисши Принципа на съществуване на биохимичния организъм, превръщайки се във фокус на съзнанието на елементалното, чувственото (тънкото) и менталното тела на човека, а всички заедно – в проводник на неговата активност, Външното Съзнание (личността).

До този момент нашият ум е отъждествявал себе си с всичката цялосност, наречена Човек. Той се явява механизъм, инструмент на активността на Духа, но на този еволюционен етап не може да осъзнае себе си като такъв, поради недостатъчност на своето развитие. Умът не може да види всичката истинна цялостност, част от която се явява, заради недостатъчната си осъзнатост и пробуденост. Той, както преди, счита себе си за единствен владетел на индивидуалността. Той дори не може да допусне мисъл за това, че като отделна единица просто не съществува. Той е пленен от идеята за своята отделеност от света и именно тази идея поражда егото и егоизма, по-точно самата тази хиперподхранвана мисъл за отделеност е егото. Егото се е родило неслучайно. Нашият теменен дял на мозъка обработва данните, постъпващи от органите на чувствата толкова бързо и синхронно, че се създава усещането за съществуване на отделно същество, „Аз“, който усеща всичко това. Точно така, както се създава илюзията за „живи“ персонажи върху кинолентата, когато отделните кадри се сменят с такава скорост, която създава впечатление за „живи хора“. Хиперактивната част на мозъка обработва данни и прави изводи толкова бързо, че органите на възприятието не успяват да изживеят своя чувствен опит. Той (опитът) през цялото време се прекъсва от заключенията на ума по този повод, затова ние не успяваме да прочувстваме и преживеем това, с което се сблъскваме. Скоростта на мисълта превишава с много скоростта, с която нашите органи на възприятието и тялото на чувствата могат да усещат и чувстват. Умът стремително прихваща преживяването на усещанията, слагайки „етикети“: „това е вкусно“, „това е приятно“, „това е красиво“, „това е страшно“, „от това боли“ и т.н.

По-просто и по-бързо е да назовеш това, обличайки го в мисъл, отколкото да го прочувстваш. На всеки е позната например такава ситуацията: Излезли сте в гората, за да се поразходите и да се насладите на красотата и умиротворението. Виждате красива елха. Преди вашите чувства да успеят да реагират на това, в ума мълниеносно се произнася …“зелена елха“… и думата „зелена“ (или „елха“) тутакси зацепя за …“зелената кола на баща ми“… свързано със „зелена“ просто по асоциация и нямащо отношение към елхата. Вашата мисъл веднага прескача на колата, после на бащата, после на… И след секунда вие се оказвате далече от елхата, от гората и от този миг на пребиваване в гората. Мисълта хаотично препуска, скачайки от една тема на друга, като най-често темите са свързани единствено по асоциация.

В ума ни, като в голям компютър, всяко понятие има свой файл, от който излизат много пътечки – връзки с други файлове. В конкретния случай от понятието „зелена“ излизат пътечки към „зелена машина“, „зелена трева“, „зелена врата“ и т.н. И мисълта произволно скача към един от тези файлове или по отъпканите от тях пътечки към съпътстващи файлове. Действия на ума произволни и хаотични. Ние се оказваме във властта на процеса на „мисленето“ без всякаква цел. Не можем да се наслаждаваме на природата, защото се намираме не тук, а сме напълно завладени от скачането на мисълта. С усилие на волята се завръщаме в тази реалност, но веднага с отслабването на нашето внимание се включва автоматично празният ход на ума.

Ние още не можем да възприемаме ситуацията или обекта непосредствено, такива каквито са, защото сме претоварени от спомени и формирало се мнение, което надделява над нашето възприятие. Представете си: срещате приятел и искрената радост от срещата тутакси се прихваща от спомена и отминалото неприятно умозаключение за този човек, защото в предишната ви среща сте се спречкали.

Вашата памет и умозаключение ви диктуват хладно да се поздравите или да отминете. Вие сте във властта на миналото и вашите ментални построения. Вие не можете да възприемете човека такъв, какъвто той е в конкретния момент. Всичко тече, всичко се променя с всяко мигновение, няма и ден, а вашият приятел отдавна вече се е променил и е станал друг, но вие сте във властта на ума. Вие не можете да оцените настоящия момент адекватно, да видите този нов човек, който стои пред вас. Вие не позволявате да се прояви спонтанно чувството на радост от срещата, вие сте във властта на ума и спомените от миналото. Човекът не може да възприеме събитието непосредствено, на чисто, спомените и умозаключенията обагрят възприятието за това събитие в един или друг цвят. Получава се така, че човекът има работа с неистинско събитие или човек. Той има работа с менталното отражение за този човек или събитие. Пребиваваме в илюзия и взаимодействаме с отраженията в нея, а не с истинска реалност.

Освен това умът, контролирайки работата на тялото, е способен да предизвиква телесни усещания, които ние можем да объркаме с истинските чувства и емоции. Например вие посрещате на летището скъп за вас човек. Самолетът още не се е приземил и вие още не сте видели човека, но самата мисъл за срещата ви приповдига, кръвта ви се насища с хубава порция хормони, които се отделят в такива случаи, и вие усещате възбуда и някакво усещане подобно на радост. Умът е моделирал реакцията на тялото, изпреварвайки емоционалното тяло и се е „зарадвал по-рано“. Затова много често ни посещават съмнения: обичам ли истински този човек или само ми се струва, наистина ли се радвам за него или ми се струва и т.н.

Ние нямаме възможност реално да преживеем живота заради тоталната окупация от ума на всички жизнени пространства на човека. Ако ние се освободим от този тотален контрол, то бихме усещали само радост и блаженство, тъй като в природата на всяко усещане е заложено блаженството, като базово проявление на Живота. Умът не е способен да чувства, но е уверен в обратното. Той може единствено да описва чувствата и може да прави това виртуозно, но да чувства и да усеща той не може. Но много иска. Неговата истинска природа е да получава и преработва информация. Затова, „прихващайки“ чувство, той бързо се разочарова от него и се стреми към получаване на ново. Тъй като неговата същност е получаване и преработване, то той се стреми все повече и повече да получи това, което не може да смели и да усвои, защото „той“ и „чувството“ се намират в различни формати. Затова каквито и да са преживяванията, даже най-приятните, в ситуация на прихващане от ума водят до разочарование, пресищане, неудовлетвореност и търсене на нови впечатления. Суета, безпокойство, поглъщане на все нова и нова информация и впечатления, неудовлетвореност и постоянно движение, разделение – ето признаците за прихващане от ума.

Заслепеният от егоизъм ум е неспособен да види и оцени реалното положение на нещата. Най-важната функция на ума се състои в изясняване природата на „Аз“. Егото се ражда тогава, когато на ума не се отдава да разпознае своето истинско „Аз“ – чистото съзнание, и когато ние по погрешка го приемаме за тяло, чувства, мисли. Заблуждението, в което умът изпада, внася в разума последващо изкривяване, което по пътя на рационалността подкрепя тази грешка. Егото поставя ума в своя услуга. Мисълформата на егото има свое съзнание и диктува поведението на човека, прави неговите мотиви користни и неправилни, в своя полза, дори ако поведението изглежда за благо. Аз твърдя, че нито една, дори най-благородна такава постъпка, не може да бъде безкористна, тъй като нейна основа се явява егото.

Егото управлява ума. Представете си ситуацията: вие сте тръгнали към гората и сте взели със себе си своето дете и това на съседите. Вие знаете, че в гората по това време се срещат змии и сте взели една инжекция с противоотрова. Но се случва това, което вие изобщо не сте очаквали. И двете деца са ухапани от змия. На кое от тях ще направите инжекцията? Как да постъпите? Опитайте да си представите себе си в тази ситуация и сами отговорете на този въпрос. Без да бързате разгледайте всички възможности. Коя от тях ще бъде благородна и неегоистична! Намерихте ли такава? Нито един отговор. Всеки изход, дори струващият ви се най-благороден, ще бъде продиктуван от егото!

Егото, бидейки мисъл, се намира в менталната зона, а това значи в ума, и с развитието на ума то също расте и приема хиперформа. Именно егото и умът изкривяват картината на света, поради техните действия се натрупва този боклук от непреживян опит, през който е невъзможно да различите сиянието на своята божествена част.

Ежедневно ние натрупваме в своята пещера (на подсъзнанието) маса подобен опит. Например, сблъсквате се с неприятна ситуация: вашият началник ви се е развикал и ви е нарекъл бездарник. Тези думи са предизвикали във вас болка от уязвеното ви самолюбие. Тази болка е толкова неприятна, че вашият ум се старае да отвлече вашето вниманието, да го пренесе към нещо, което би могло да ви помогне да забравите това усещане, да ви помогне да не го изпитвате.
В това време вашата „милосърдна“ приятелка-колежка, оказала се до вас, е решила да ви „помогне и успокои“. „Не го взимай навътре! Зарежи! Самият той е глупак и не влага смисъл в това! Ти си кадърен специалист, без теб тази работа просто няма да стане! Да отидем по-добре да изпием по чаша чай, да се успокоим!“ – утешава тя. Вие охотно й вярвате и се съгласявате, стараейки се да загърбите инцидента и да го изхвърлите от главата си.

Но именно това не трябва да правите! Тази непреживяна болка не отива никъде, а се потапя в безсъзнателното, тъй като вие сте решили да я игнорирате заради болезнените усещания. Защо сте реагирали на заявлението на началника си с болка? Защото не вярвате в себе си, защото много друга такава болка вече се намира в подсъзнанието и уловената енергия на болката, като в капан, седи вътре във вас и еманира навън тази болка, притегляйки съответстващото на нея поведение на хората. Умът се старае да ви „помогне“, старае се да ви отдалечи от неприятните усещания, но ви прави мечешка услуга. Ако вие в този момент не бягахте от болката, а известно време стоически й отделяхте внимание, позволявайки на себе си да я преживеете, то енергията на болката просто би се изживяла и би ви напуснала безвъзвратно. А вашето самоуважение и увереност в себе си биха останали незасегнати и непоколебими. Вие бихте се отнесли спокойно към думите на началника (тези думи и емоцията не биха имали за какво да се захванат във вас), обяснявайки си неговото поведение с недостатъчна информираност за вас или с емоционално претоварване, което няма отношение към вас, или спокойно бихте си признали грешката, ако е имало такава, без сянка за унижение или вина, извличайки от тази ситуация конструктивна промяна за своята работа и положителен опит за себе си.

Но, несъмнено, егото има своите задачи: то създава чувството за „Аз“ – чувството за владеене на тялото и чувството за собственост – чувството за притежаване на външните обекти. Егото ни позволява съзнателно да разграничаваме себе си от външния свят, то ни подбужда да еволюираме в личен и социален план, излизайки извън рамките на животинското начало. Егото – това е преходната точка от материалната към духовната еволюция. Това е междинното стъпало между ума, ориентиран навън и намиращ се във властта на Материята, и ума, насочен навътре и намиращ се в хармония с Духа.

Именно това стъпало е дошло време да преодолеем. И са създадени всички условия за това. На планетата са изпратени нови енергии, Души с нова програма за развитие и поведение, въплъщаващи се все повече и повече. Въплъщават се Аватари, призвани да помогнат в този сложен процес – пробуждането на човека – процес действително сложен. Нали умът и егото се чувстват в опасност и с всички сили и начини се опитват да попречат на това. По силата на своята ограниченост те не могат да знаят, че с пробуждането те няма да загинат, а ще се изменят, ще станат отзивчиво оръдие в ръцете на Душата. Умът се мята в агония, хиперактивността му достига предела си. Той трескаво се вкопчва в старите концепции, догми, традиции. Той търси изход в практики и всевъзможни методи, молитви и ритуали, но нищо не помага, нищо не може да го успокои. Ужас и усещане за „край“, вопъл за помощ разтърсва небесата. В изнемогата от такова напрежение умът най-накрая се предава, отбраната рухва и той се подготвя за „смъртта“, която неочаквано за него се превръща в ново раждане в ново качество. Душата вече е подготвила най-подходящия сценарий за пробуждане: било то намерение, дикша, помощ за пробудения човек или ситуация, преобръщаща човека из основи. За всеки е подготвен собствен план, най-добрият от всички възможни. Обикновено това е сложна или трагична ситуация, която изтръгва човека от обичайното му поведение и мислене.

Тези ситуации са свързани със значими за човека въпроси и касаят неговите слаби места. Тези ситуации оголват до живо старата форма, оставяйки непокрити всички болни и слаби места. Човекът може да се съпротивлява, да крещи от болка, да моли за помощ. И тя ще му бъде оказана. Под действието на душевната болка човек става способен правдиво да гледа на себе си без оправдания и разкрасяване. Той се опомня, като че му идва „прозрение“ за себе си и вижда истинското положение на делата си. Случва се той за първи път да вижда себе си такъв, какъвто е всъщност, и мястото, на което се намира по своя Път. Тази оголена правда го принуждава да положи усилие, да направи крачка, но не напред, а нагоре, в нова форма. Човекът се приповдига над своето обичайно мислене и е способен да разшири своето съзнание.

И в резултат на това пробуждане Душата трябва да разшири ограниченото съзнание на личността, да самоосъзнае своята божествена природа и да пристъпи към реализацията на плана, определен за нея от Духа.

В резултат на действието на много фактори: изменението на ДНК, влиянието на новите енергии и появата на нови възможности за човека, очистване на подсъзнанието от ненужния боклук, нашият ум започва да се успокоява, разбирайки своята истинска роля в живота на човека и Душата. Той не просто разбира това, но и го приема, оценявайки преимуществата на своето ново положение: сега не е нужно трескаво да търси „Път за еволюция“, не е нужно да съставя карта и да набелязва маршрут за движение, уточнявайки го, сравнявайки го с други маршрути, не е нужно да се движи сляпо, с опипване, падайки и получавайки цицини. Най-накрая може да свали от себе си непосилния товар на отговорността и да се заеме със своите дела – да бъде боцман на кораба, а не рулеви. Може да предаде управлението на истинския капитан на кораба и да не се тревожи за резултата от пътешествието. Най-накрая може да отдъхне! Ако се разгледат невро-биологичните изменения при този процес, то може да се види (учените са изследвали и потвърдили това), че активността в париеталните дялове на мозъка е намаляла, а се е увеличила активността във фронталните дялове, отговарящи за свръхсетивните способности на човека. Човекът започва, често за първи път, да чувства и преживява всички свои усещания истински, именно сега той истински усеща чудото да бъде жив. Умът се „откопчва“ от органите на възприятието и човекът без да бърза, с удоволствие може да се наслаждава на моментите от живота.

Сега умът не се намесва там, където не е негова работа. Неговите действия сега приличат на работата на автомобила: когато е нужно да работи, го включват в действие, през останалото време моторът е изключен, а не както преди – работа на празен ход, изразходвайки ненужно много енергия и предизвиквайки маса безпокойство. Сега умът може спокойно да се съсредоточи върху усъвършенстването на своите навици за работа, всяко действие извършва с максимална концентрация и внимание. От сега нататък той ще се занимава само със своята работа и ще я върши отлично. Той знае, че има редица въпроси (за смисъла на живота, какво е това любов, безкрайност, междупространственост и т.н.), които не може да разбере, защото се намират извън зоната на неговите възможности и компетентност. Той спокойно се съгласява с това и позволява на своя висш разум да решава тези въпроси. В същото време умът е започнал ясно да разбира своята роля и място в процеса на живота. Той не е роб, който по заповед се втурва да изпълни повелята на своя владетел. Не. Той е партньор, без който е невъзможно да се състои животът в тази реалност, той е уважаван и достоен партньор на Душата, който разбира важността на своята работа, но в същото време признава, че е „номер две“ в партньорството с Духа. Това ново състояние може да се характеризира с едно понятие: умът е „съзрял“ и сега заема почетното второ място, за да възприеме и изпълни и най-малкото движение на Душата. В този процес на промяна сега се намират много хора и този процес се нарича „просветление“.

Олеся
www.y-kostra.ru

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: