Практика „Подаръци за ЕГОТО“

Празниците – винаги време за подаръци, а подаръците много често се използват от нас като средство за възвеличаване на Егото. Ние обичаме да подаряваме подаръци, често харесвайки в тях самите себе си – своята щедрост, своето благосъстояние, своя вкус и доброта. Тоест подаръкът е добър начин за самоутвърждаване и едновременно „подхранване“ на Егото. Познато ли ви е това?😉

Има ли начин да се избегне това? Разбира се, че има. Не, не е нужно да подарявате най-евтините и банални подаръци, издаващи лош вкус, предавайки ги с треперещи ръце, за да избегнете капаните на егото.😀 С подобни действия вие само влошавате ситуацията, развивайки в себе си още един аспект на егото – ненаситност.

Най-простият начин да избегнете капаните на Егото във всяко нещо – това е непривързаност към резултатите от собствените ви действия. Как се прави това?

Йога препоръчва да подарявате резултатите от своя труд на Бога, тоест, правейки нещо, резултата от това действие да посвещавате на Бога и да му благодарите за това, че ви се е отдало да извършите това действие, ясно разбирайки цялото божествено ръководство, довело ви до оптималния резултат. По такъв начин, егото се оказва извън строя, при нас няма да се получи възгордяване за това, което по собствено мнение ние изобщо не сме направили, бидейки само инструмент в ръцете на Бога.

Това действително е много ефективна методика. Обаче не всеки може така просто „да подари себе си на Бога с всички свои действия и помисли“. Такъв подход е близък до източният тип съзнание, но не подхожда много за европейския.

Как тогава да постъпим? Може би си струва да забележим Бога в Себе си.🙂 Усещате ли как се променя картинката? Обаче в такава персоно-центрирана вселена опасността да се хванем на въдицата на Егото не намалява, нали? Затова главният ключ тук се явява центрирането в Своята Божественост, осъзнаването на Света около нас и себе си като проявление на Бога и едновременно осъзнаване на единството Себе-Бог-Света. Задача – не от леките, именно затова при европейците е така сложно с Егото, когато на Изток такъв проблем не съществува.

Затова ни предстои първо да прехвърлим мост от Изтока към Запада. Тоест да подарим всички резултати от своя труд на Божественото в себе си. По такъв начин ние даваме на нашето его да разбере, че егото изобщо не е на първо място, че главният източник на нашите успехи изобщо не е нашата земна личност, а божествеността в нас. И ние ще приемаме тези успехи с дълбока благодарност към Бога, чувствайки как с всяка наша крачка, с всеки наш успех, с всяко изпълнено дело ние все повече се приближаваме към Бога. Нали със своите действия (осъзнавайки божествения им източник) ние проявяваме божествеността в себе си.

Докато в главата ви отлежава прочетеното (ние неведнъж още ще се връщаме към тази тема), ние се спускаме от небето на земята, за да покажем малък пример на битово ниво, достъпно за всеки човек. Да се върнем към подаръците.

Искам да се спра на подаръците за децата. Тъй като тук има не само повод за работа над егото, но и повод да се подари на детето нещо повече от вещ. Как да направим това? В действителност е много просто, иска се само да проявим малко фантазия. Подарявайки подарък на дете, подарете го не от свое име. А от кого, ще попитате вие? Измислете приказен герой, който би могъл да подари този подарък, който вие сте купили. Например стар моряк, ако подарявате нещо морско, или състезател, ако е количка, приказна фея или принц, ако е рокличка за момиченце и т.н. И не просто подарете, казвайки, че това е от приказния герой, но и разкажете малка предистория за подаръка, опишете с няколко думи света, където той живее. И ето, че вие сте подарили на детето вече не просто подарък, а билет за нов приказен Свят. Ако това е вашето дете, това може да се превърне в основа на приказка „за лека нощ“. Ако ли не – можете да помолите детето да нарисува феята или стария моряк и нещо, свързано с тях, например море и платноход или вълшебна гора с приказни зверове, казвайки, че така то ще може най-добре да каже на приказната фея своето благодаря и феята ще може да го вземе в своя приказен свят насън, а възможно е да му подари и още по-интересни подаръци (това е най-добре да се остави на родителите). Постарайте се да развивате въображението на детето, поиграйте с него. Това ще окаже огромен ефект върху развитието на детето и ще ви сближи още повече с него. Макар и подаръкът да не е от вас…😀

А вие всъщност получавате много повече: първото и най-очевидното – вие подарявате нещо, без да се привързвате към материалния обект, а цялото изгубено в търсене време, парите и т.н. се губи в тази приказка, която вие подарявате заедно с подаръка. Вие оставате встрани, просто като човека, на който по волята на съдбата е било дадено да достави този подарък (Запомнете това усещане! Именно това – да чувствате не своята заслуга, а мисията на изпълнител на волята на Съдбата (Бога) – е най-сложното за западния тип мислене, а тук вие получавате това чувство като „бонус“, съхранете го!).

Вторият, не така очевиден, но даже по-важен бонус – вие се приближавате към божественото в най-съкровения му план, плана на Творенето с Любов! Вие току що станахте Творци на приказен свят за малкия човек (към когото се отнасяте с Любов, надявам се)!

Вие почувствахте, че да подарявате е много по-интересно, отколкото да получавате? Това е третият бонус – чувството, което отделя Светлината от Тъмнината. Само Светлината може да дарява безкористно и с чисто сърце, без да изисква нищо в замяна, но да получава много повече именно по силата на това, че на нищо не е разчитала.

http://y-kostra.ru/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: