На теб това ти е нужно – на теб това не ти е нужно

13/06/2012

„Ако човек умира от глад, дай му хляб. Но виж за какво ще мечтае той, когато се насити. Няма ли да поиска целувкова торта, шампанско и красива компания?“

Зов

Познато ни е онова състояние, което не може да се обърка с никое друго. Понякога то субективно се преживява като внезапно обхванала ни любов. Друг път като неудържимо привличане от нещо – пътешествие към далечни страни и култури, към наука или изкуство, към даден човек, към определена религия…

Зовът може да прозвучи още в началото на съзнателния ни живот или в друг някакъв момент, може да бъде свързан с външни обстоятелства, или с вътрешното ни развитие. Възможно е да поиска пълна или частична промяна в начина на живот. Но във всеки случай ние усещаме, че нещо ни зове натам, където можем да се реализираме и да на­мерим себе си. Това именно представлява зовът на егрегора, който чуваме тогава, когато се открие канал за връзка.

Никой егрегор не търпи половинчатост. Той винаги изисква пълно отдаване, трябва му целият ни живот. Доброволно би ни пуснал на свобода, само когато заедно с него сме изпълнили определена кармична задача и сме придобили опит и умения. Опитите да прекратим служенето на егрегора преди това се заплащат много скъпо. Понякога ние се примиряваме и му служим пълноценно. Понякога изтласкваме този факт в подсъзнанието си. А в редки случаи успяваме да затворим канала за връзка с егрегора, но това е временно. Рано или късно, може би в следващ живот, каналът отново ще се отвори и егрегорът пак ще ни овладее. Но вече в много по-твърда и нехармонична форма.

Възможно е и обратното схващане – че егрегорът се грижи за нас, създавайки определени ситуации на обучение, изпитание, изкушение. Преминавайки през тях, придобиваме необходимия същностен опит и се учим да работим и живеем чрез неговите специфични енергии.

В своя живот ние трябва да почувстваме всички видове енергийни потоци и сами да отхвърлим всички изкушения. Изкушенията винаги са във вид на „сладки“ енергии. Но това отхвърляне не трябва да става от етични съображения, като следваме съвестта си или примера на учителя. То трябва да става по вътрешно усещане, че това не ни е нужно.

Бели и черни учители

Вървейки по своя еволюционен път, във всеки момент човек е сякаш „разстлан“ по еволюционната стълбица. В нещо той е извисен, тоест – работи на високи енергийни потоци, в друго – на ниски. Степента на „разстланост“ по стъпалата на еволюционната стълбица е различна за различните хора. Има хора с необичайно широк диапазон, в който са включени и много ниски, и много високи прояви. Съществуват и такива, които работят само на една и съща енергийна честота: това е твърде нетипично и по-скоро е проява на задръжки в поведението.

Еволюционният растеж протича в две направления. От една страна човек повишава своята горна еволюционна граница. Той разширява съзнанието си, учейки се на любов, добро, милосърдие, мъжество, саможертва, мъдрост. С други думи – работи на високи енергийни потоци, в което му помага белият учител. Неговата задача е да оказва помощ при избирането на път нагоре.

От друга страна, при еволюционния растеж трябва да бъде повишавана долната граница. Трябва да отмират низшите части на „аз“-а. Необходимо е човек да се раздели с егоцентризма, лакомията, леността, склонността към насилие и прочие. Но низшите части на „аз“-а не си тръгват сами. Те съществуват във вид на определени програми в подсъзнанието и са включени в цялостната психика на човека. Първият етап на ликвидиране на низките програми се състои във въвеждането им в съзнанието. С други думи, преди да се преборим със злото в себе си, трябва да го открием. И точно тук е нужна помощта на черния учител – изкусителя, съблазнителя. Той създава такива ситуации, при които извиква на живот низшето начало у човека. Предлага му „забранения плод“, тоест – енергиен поток с вибрации, ниски за дадения човек. Така чрез тях му се показва съответната „низша“ подсъзнателна програма.

Откривайки низшето начало, човек започва да го съпоставя със съществуващото висше, тоест – с горната еволюционна граница. А то го кара сериозно да се замисли. Именно това е отправната точка за съзнателна еволюционна работа.

„Черната“ и „бялата“ роля са много динамични. Един и същи човек може за някого да бъде бял учител, а след това неочаквано за същия човек да стане черен учител. Може също да бъде бял за един и черен за друг. Черните и белите учители биват изпращани от определени егрегори, за да подпомагат еволюционното развитие на хората. Понякога и самият егрегор може да изпълнява ролята на черен или на бял учител. Той създава ситуации, включващи дадени подсъзнателни програми. Тук много зависи от нашия избор. Ние можем да се отстраняваме от дадена ситуация, откривайки в нея своето низше начало и възкликвайки ужасено: „Но това не съм го направил аз!“, и да се постараем повече да не попадаме в подобни ситуации. Тоест – да се изключим от егрегора. А низшата програма да я натикаме дълбоко в подсъзнанието си. Но можем и да си кажем: „Я, това още не съм го изпитвал!“ – и да се гмурнем в глъбините на греха, очаквайки все някога да изплуваме обратно нагоре. И наистина, ще изплуваме, но още „по-разстлани“ по еволюционната стълбица.

Единственият ефективен начин за борба с низшите програми е те да бъдат въведени в съзнанието. Това е трудно и изисква вътрешна честност, която също се създава в борба с низшето начало.

За щастие или за нещастие, кармичните закони са безразлични към нашите желания. Животът ни учи, без значение искаме или не. Ако дадена черта на характера се намира на ниската ни еволюционна граница и в един чудесен ден се превърне в главна пречка за нашия еволюционен растеж, егрегорът започва да ни създава една и съща ситуация, в която се проявява тази черта. И това става дотогава, докато ние не се досетим, че именно това е препятствието. Ако пък не се досетим или пък досещайки се, не стигнем до същнос­тна промяна, тогава егрегорът превръща тези стереотипни ситуации в по-твърди варианти, включващи безумие или дори смърт. А в следващото превъплъщение – като в нова учебна година – започваме от онова място, където сме спрели.

Служене

Зовът на черния учител /независимо човек или егрегор/ субективно се преживява много по-силно от зова на белия учител. Всички извънредно силни емоции са белег, че е включено низшето ни начало. Белият учител не се натрапва, не призовава съвестта, не вменява в дълг, не съблазнява нито с висши, нито с низши блага. Той просто казва: на теб това ти е нужно, на теб това не ти е нужно. И ние чуваме отзвука в душата си и знаем, че това е правилно. Друг въпрос е дали ще намерим сили да реализираме посочената програма. Гласът на учителя /черен или бял/ може да прозвучи отвън, но е възможно и да го чуем и вътре в нас. Важното е как ще се отзове душата ни и на какъв егрегор ще служим.

Целият човешки живот, колкото и да е странно, представлява служене. Връзката на човека с егрегора е по-интимна от връзката на плода с майката в утробата. Егрегорът ни снабдява с енергия, изпраща ни чувства, мисли и подбуди. Поставя ни в различни ситуации и винаги получава нещо от нас. Човешката свобода се проявява в стила на служене, в инициативата и в най-малка степен – в избора на егрегор. Човек не може да прекъсне служенето, докато не е изпълнил определена програма. Едва след това егрегорът го пуска доброволно. От човека зависи дали ще изпълни тази програма по-бързо или по-бавно, по-хармонично или по-грубо. Дали ще извлече за себе си по-богат или по-беден опит.

Големите егрегори извършват групова работа и постоянно преразпределят ролите – както на своите подегрегори, така и на хората. За кратки срокове те се явяват ту като бели, ту като черни учители. Черният учител изпълнява необходимите за егрегора фикции и съответно получава от него заплащане в черна валута Затова се казва, че най-чистата радост е злорадството. То е типичен пример за черна енергия. Друг пример е енергията на скандала, след който участниците се разделят наситени с мръсна, но все пак хранителна енергия. Наистина, понякога се появява усещане за смътно отвращение от себе си и от света, но рядко.

Индивидуалната свобода се определя главно от еволюционното равнище на човека. Но колкото и да е малка тя, никаква сила не може да я намали. Невъзможно е да се коригира чужда грешка. Затова отговорността за развитието на ситуацията и в крайна сметка, за еволюцията, пада върху всички участници.  Разбира се и ситуацията, и човекът, за своето развитие се нуждаят както от черни, така и от бели учители. Но тези роли не са предопределени. Те често биват заемани по желание на участниците. Никак не е без значение коя роля ще играем. Ролята на бял учител често е много по-сложна и се „играе“ на по-високи честоти, така че не всеки да може да я изпълнява. Ролята на черния учител обикновено е по-лесна, тъй като се „играе“ на по-ниски вибрации. Реакцията на егрегора съответно не закъснява. Той предлага „планини от съблазни“. Най-тежка карма се създава в ситуация, когато човек е длъжен да бъде бял учител, а става черен. Подобни ситуации са дисхармонични и създават големи нарушения в еволюционния процес. И никак не е лесно те да бъдат балансирани. В съответствие с това се утежнява и кармата на“ виновника“.

Егрегорът поставя човека в дадена ситуация и очаква реакциите му. Под ситуация тук се схваща съвкупност от всички външни и вътрешни обстоятелства в човешкия живот. С други думи, егрегорът формира не само външните ситуации, но и вътрешното ни отношение към тях, начинът, по който ги възприемаме и ни подсказва различни поведенчески варианти. И от тези възможни варианти ние трябва да изберем един. Изборът може да не бъде особено богат, както понякога ни се струва, но е важен за егрегора. Човешкото творчество влияе силно върху съдбата на егрегора, в замяна на което егрегорът получава възможност да управлява съдбата си косвено, чрез човека, като му оказва въздействие според направения избор. Егрегорът го възпитава и учи, като го наказва или награждава.

Обучение

Как да четем символите? Това изкуство е езотерично и в наши дни е почти мъртво.

Всяка съвкупност от стереотипни ситуации, срещащи се в живота, трябва да ни накара да си зададем следните въпроси: Какво стои зад това? Какво иска да ме научи егрегорът и къде са моите пропуски? Ако ситуацията е премината правилно, тя повече няма да се повтори. Или ако се повтори, ще бъде на по-високо равнище, изис­кващо други средства за разрешаване. Нещо повече. За сериозните изпитания егрегорът ни готви предварително. И ако преминем успешно началните етапи, завършващият етап може да бъде силно смекчен или дори отменен. Това е така, тъй като главната цел на егрегора е обучението, а проверката играе спомагателна роля. В наши дни обикновено смятаме, че ако не ни върви в повтарящи се ситуации, това е случайност. А мисълта, че човек сам привлича подобни ситуации, изобщо не ни хрумва.

На наплашения човек, който непрекъснато среща хулиганчета по тъмните улички, обикновено ще му дадат съвет да тренира бокс или някакво бойно изкуство. Или пък да се държи по-нахакано. Но никой няма да му каже: „Изживей страховете си и тогава няма да срещаш никакви гадни типчета!“

Ако дадена жена копнее да се омъжи, а никой не ще да й „поиска ръката“, причината често е нейното неразумно отношение към кандидатите. Безполезно е да й внушаваме, че има правила на поведение. Каквото и да я съветваме, в решителния момент егрегорът ще включи стереотипна низша програма, жената ще „забрави“ всички съвети и за пореден път ще оплеска работата. А всъщност истината е, че егрегорът не желае нашата героиня да се омъжи. Защото тогава тя би концентрирала вниманието си върху семейството и би потъна­ла до шия в семейния егоизъм. А тя има друга кармична задача.
Който се е опитвал да се бори със своя егрегор, знае колко трудно е това.

Един от кармичните закони се състои в това, че на нас ни се задават въпроси, съответстващи на нашето еволюционно равнище. Това означава, че човек винаги е в състояние да преодолее препятствията и изкушенията, които му изпраща егрегорът. Но правилният изход от трудна ситуация се открива само при напрежение на силите. И изисква използване на всички способности.

В западната религиозна традиция Бог обикновено се свързва с любовта. На Изток съществува друго схващане. Съгласно него религията дава знание, а знанието е сила. Не абстрактна, не косвена, а реална и пряка сила. Човек, постигнал тайната на света, виждащ законите на кармата в живота, умеещ да разчита символите, бива надарен с реализационна власт над света. Той може по свое желание, разбира се, в рамките на своето еволюционно равнище, да променя кармата си, тоест – да властва над света. Границите на тази власт биват определяни от равнището на знанията, които очертават границите на достъпната му информация.

Човекът, тръгнал по пътя на знанието /джнана-йога/ върви като през гъста мъгла. Първоначалната информация винаги е някак разлята, абстрактна, противоречива. И не е ясно как може да бъде използвана.

Само след дълго и трудно пътуване гъстата мъгла започва да се разсейва, и в съзнанието се появява яснота. А точното мислене се оказва възможно. Но това става, едва когато общото еволюционно равнище е достатъчно високо.

Затова създаването на точни и ясни ментални модели на света, разбираеми от всички, по принцип е невъзможно. То води до дисхармонична хипертрофия на менталните тела у хората и цивилизациите, тъй като еволюционният растеж не се изчерпва само с менталното развитие. Но работата не е само в това. Самата идея, че теорията трябва да бъде ясна и разбираема за ученика още в началото, не отговаря на естествения процес на познание. Яснотата е последният етап. В начало ученикът обикновено почти нищо не разбира, обърква се и получава яснота едва след дълга и мъчителна борба.

Именно затова истинската мъдрост винаги се явява като в мъгла. Човек принципно не може да постигне истината на определения етап на своето развитие, тъй като съзнанието му не може да регистрира енергийни потоци на по-висока честота. Затова той може да си представи само някаква смътна идея за истината, опитвайки се след това да я съзре в живота. И тя му се открива постепенно. Той проумява какво е било скрито зад редовете на свеще­ните книги, но огорчено открива, че в процеса на познание той сам се е променил. И сега не е в състояние да открие истината на своя син.

Положението с кармичните закони прилича на ситуацията на уличното движение в огромен град. Ако трябва да се обясни на даден човек как да стигне до определено място, най-напред трябва да се изясни какво знае той за уличното движение. Ако човекът е обитател на този град, обяснението ще бъде кратко. Но ако идва от някой малък град, тогава ще трябва да му се обяснява дълго и подробно. А ако човекът е израснал в далечно село и не знае разликата между тролей и трамвай, обяснението ще бъде много по-дълго и подробно.

А представете си, че той вижда, но не разбира онова, което вижда.

–  Ето, това е кола.
–  Знам.
–  А това какво е?
–  Не знам.
–  Това също е кола. А това!?
–  Кола!
–  Не, това е детска количка!

Така протича и целият процес на обучение, тоест – на откриване на очите за висшите закони. И тук най-доброто е това, че човек все пак иска да се учи!

 „Карма и егрегор“, Авесалом Подводни

2 Отговора to “На теб това ти е нужно – на теб това не ти е нужно”

  1. Петър Says:

    Благодаря! Много неща ми се изясниха.

  2. dimitrov Says:

    Merci


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: