В одежди белоснежни от Жива Светлина … АЗ ПРЕБИВАВАМ …

12/12/2011

ИДЕЯТА НА БОГА

О, дете! Една от идеите Божи. О, Душа, възродена на Земята от безпределните сфери! Нима си въобразяваш, че си дошъл тук сам, тук, в света на скръбта? Бог със своята мисъл те е призовал към битие, окрилил е душата ти с Любов и те е изпратил на път да търсиш другите Негови мисли – твоите братя-хора, и в единение с тях да образувате езеро, в което ще може да се отрази Светлината, озаряваща цялата Земя.

ГЛАСЪТ НА БОГА

Ти казваш: „Някога, в предишни времена Бог е говорил с човека, човекът е слушал и е бил благословен, а сега, когато е настъпила нощта на Времената, Бог вече не говори с човека и човекът е прокълнат.“
Глупако! Бог никога не е прекъсвал речта си, но човекът е изгубил своя истински слух, заслушан твърде внимателно в глухия грохот на шумните вълни на човешките страсти, постоянно разтърсващи вътрешното му ухо.
Стреми се към Тишина, о възлюбени, и когато я постигнеш, отново ще чуеш нежните и беззвучни каденци – височайшата повеля, Песента на Живота – защото Бог днес е същият, както и вчера, и Неговият глас достига и до най-отдалечените граници на Времето и Пространството, и като песен звучи в сърцето на човека.

КНИГАТА НА ЖИВОТА

Ти наричаш това съзнание. Аз наричам това там, където по собствена воля ти вписваш историята на всички свои животи. С прелистването на всеки лист от от тази книга, с идването и отминаването на циклите на времето пред погледа ми се разкриват истории, запечатани с кръв, пролята от твоето и другите сърца.
Кратки фрази, обагрени в ефимерни цветове, които мимолетната радост е смесила и е наметнала върху теб; цели страници са оцапани в черно и по тях свободно се носят мрачни сенки, и така бързо и нагъсто, че няма нито време, нито възможност да се прочетат написаните думи. Ту тук, ту там Аз откривам ред с безгрижна шега или запис на някакво добро деяние. Редом със страниците, където в своето време с ръце, но не с твоите, трябва да бъде написано „Край“, има и други листи, чиито редове са вече неравни, а думите се струпват една върху друга и всяка фраза е изписана с треперещи старчески ръце.
Малко красота би видял в тези страници критичният поглед, но за Божието Око те са най-прекрасните – защото между тези разкривени редове с неравни букви, невидим за всички, освен за Него, е записан целият предишен опит (математиката) на Душата, който единствен Той може да прочете и разбере.

ИНТЕРВАЛИТЕ НА ЖИВОТА

Опознавай тайните, скрити в тези интервали. Излизащите от тях звуци ясно разказват своите истории на внимателното ухо, но кой човек е извлякъл дълбоко скритите тайни на паузите между тези звуци?
Предай на забрава миналото и разтвори вратата за бъдещето, за да може възкръсналият разумно да използва възможностите на настоящето. Тайните на Живота са непостижими единствено за глухите и слепите. Разумът Божи се отразява в разума човешки и този, който иска да познае Бога, трябва първо да познае човека.
Отделният човек – това е инструмент, а Животът – Майстор, изграждащ сега Вселенския Храм. Камъните за неговия градеж – са божествените принципи, изсечени от десницата на Господа, а хоросанът е замесен от сълзите на рода човешки. И не по-рано от завършването на Храма камъкът и инструментът ще осъзнаят заключеното в тях величие.

МОЛИ ВСЕКИ ДЕН

Ти, комуто е известно, че целият живот е едно непрестанно пулсиращо движение!
Ти, комуто е известно, че Слънцето трябва да изгрява и залязва всеки ден и че всеки удар на сърцето се извършва в съответния ритъм и в точно назначения миг!
Ти, комуто е известно, че вчерашната храна няма да подкрепи тялото ти за утрешния тежък труд!
Нима мислиш, че цикличният закон – сам по себе си неотменим – ще бъде отменен заради теб, в смисъла, че всеки ден ще ти се дава храна за душата, за която не си молил и не си искал или си молил не на място?
О не! Целият запас от хляба Христов чака твоята молба, но трябва да молиш всеки ден и да молиш с вяра или да страдаш с душата си, както сега страда тялото ти от липсата на храна, когато не си успял да я добиеш.

ОТ БОГА КЪМ ЧОВЕКА

В ранното утро на твоя живот Аз те изпратих самичък, необвързан с нищо, в широко отворения необятен свят, където още не беше стъпвал крак човешки. Аз те изпратих там със сърце на дете и чисти, благородни помисли, без следа от грях или срам, или пророчество за страдание.
Аз ти подарих звездите вместо играчки и небето, за да има къде да играеш. И Аз ти заповядах да растеш, докато не се възвисиш над най-високия свод на Небесата.
Аз те помолих само за това, в отговор на моето доверие да Ми донесеш на залеза на своя живот чистото сърце на мъжа и детски невинния разум.

СЪРЦЕТО НА БОГА

Ти, безприютен скиталец по безпътната пустиня, нима не ти е известно, че вратата към градината на сърцето ти води към градината на Сърцето на Бога, където растат, цъфтят и дават плодове цветовете на Любовта, Мъдростта и Силата, та да можеш ти да се възползваш от тях? Отвори тази врата и влез в своята собствена божественост.
Сърцето на Бога – това е вместилище на божественото във всички вещи и твари, а това значи и божественото в теб.
И само в това Сърце ще можеш ти да откриеш своето истинско „Аз“ и всичко, което ти принадлежи.

НЕЗАВЪРШЕНОТО

Ако знаехте само, че и най-малкото семе, посято от вас днес поради лекомислие, тщестлавие или с коварен замисъл, ще израсте в предстоящите години, ще се разлисти и ще ви донесе плодове, така че в скръбта си да ги вкусите. Ако знаехте само, че историята, която сте започнали да разказвате днес, и делото, което сте започнали днес, няма да бъдат завършени дотогава, докато всичките им последствия не се изправят пред вас в година на изпитания и не се окажат капките, препълващи мярата на вашите изпитания в другата чаша на везната. Нима не бихте предпочели тогава да не бяхте посели това семе или да не бяхте разказали тази история? Нима не бихте спрели ръката си да извърши това деяние?
Помнете! изпълнението винаги се случва на друго място. Нито едно действие и нито една дума не завършва в същия ден, когато е било започнато или произнесено. Нито един човек не е живял толкова дълго, че да завърши всичко започнато от него; и всички незавършени части от всяка мисъл, дума или постъпка, във всичките им скрити добродетели, грубост или гнусота, внезапно ще застанат на пътя, за да помогнат или да попречат в зависимост от обстоятелствата.
А тогава не би ли било по-добре внимателно да се обмисля всяка дума или постъпка, да се замислим преди да го хвърлим, заслужава ли си да посеем поредното зърно?

„От Върха на Планината“, Франчия Ла Дю

„From the Mountain Top“
www.templeofthepeople.org

Един коментар to “В одежди белоснежни от Жива Светлина … АЗ ПРЕБИВАВАМ …”


  1. В този текст за мен всяка дума е бисер и от него можем да си направим прекрасна огърлица с която да не се разделяме никога! Благодаря ви!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: