ВЪРХОВНАТА НАУКА ЗА КОНТАКТА

23/10/2011

Впечатлението е най-неуловимата реакция (повече или по-малко точна) спрямо ви­брационната умствена активност на друг ум или група умове, на определено цяло, чието излъчване оказва влияние върху единицата или върху съвкупността от единици.

Постарайте се да осмислите, да усвоите това, което ми предстои да ви съобщя по отношение на трите велики на­уки, трите начина на изразяване на това, което се определя като ВЪРХОВНАТА НАУКА ЗА КОНТАКТА. Тези три науки в еднаква степен зависят една от друга и всички те са свързани с изкуството на отзивчивостта. Те са:
1. Науката за Впечатленията –  Волята да бъдеш.
— Отнася се към Духовната Триада.
— Източник на излъчване –  Шамбала.
— Свързана е с абстрактния ум.
2. Науката за Призива и Отклика –  Любов или привличане.
— Отнася се към душата във всички форми.
— Източник на излъчване (в настояще време) –  Йерархията.
— Свързана е с нисшия ум, като агент на душата.
3. Науката за Телепатията. Умът. Човешкото познание.
— Отнася се към личността.
— Източник на излъчване –  самото Човечество.
— Свързана е с центъра в главата.

Виждате как действат всички тези двойки противоположности, олицетворявайки двойнственната природа на нашия планетарен Живот:
1. Абстрактен ум и нисш ум.
2. Душа и нисш ум.
3. Нисш ум и център в главата.
Във всяка от тях присъства и призивен агент, и отклик. Всички те служат и като приемници, и като предаватели; всички те заедно установяват груповото взаимоотношение; между тях циркулират енер­гии, характеризиращи света на силите.

Има нещо, което на всички ви трябва да стане ясно, а именно, че напредващият ученик не встъпва в нови области или зони на осведоменост, не марширува от един план към друг (както има склонност да се тълкуват разпространените символи в теософската литература). Това, което трябва да се осмисли е, че всичко, което СЪЩЕСТВУВА, присъства винаги. Това, което ние правим, е постепенно да се пробуждаме към това, което извечно СЪЩЕСТВУВА, към това, което винаги присъства в обкръжението, но за което ние не сме осведомени поради своята непрозорливост. Задачата трябва да бъде в това, да се преодолее излишната концентрация върху видимия план от всекидневния живот, характерна за повечето хора, да се преодолее интензивната погълнатост от вътрешните състояния или настроения на нисшия „аз“, присъщи на духовномислещите хора и стремящите се, и да се превъзмогне неотзивчивостта или липсата на чувствителност, присъща на масите. Царството Божие присъства на Земята днес и винаги е присъствало, но относително малко са осведомените за неговите признаци и проявления. Светът на фините явления (наричан безформен, защото той не прилича на света на физическите явления, с които ние сме добре запознати) е винаги с нас; може да бъде видян, почувстван и усвоен като поле на експеримент, опит и активност, ако механизмът на възприятията е развит така, както, без съмнение, може да бъде развит. Звуците и картините на небесния свят (както го наричат мистиците) се възприемат от висшите посветени така ясно, както вие възприемате звуците и картините на физическия план, с които се свързвате в своята всекидневна дейност. Светът на енергиите с неговите потоци от насочени сили и центрове от концентрирана светлина съществува. И очите на виждащия могат да го наблюдават, така както очите на менталния ясновиждащ могат да наблюдават геометричните образи, които мислите приемат на менталния план, и както нисшият психик може да се докосва до заслепенията, илюзиите и заблужденията на астралния свят.

Субективната сфера в действителност е по-реална от обективната, щом навлезеш в нея и я опознаеш. Въпросът преди всичко опира (колкото и просто, на пръв поглед, да изглежда за едни и непреодолимо трудно за други!) до признаването на неговото съществуване, развитието на механизма за контакт и култивирането на способността да се използва този механизъм по желание, последвана от вдъхновената интерпретация.
Трябва да кажа, че самото съзнание, развитието на което се явява крайна цел – на нашата планета – на целият еволюционен процес, е само нагледен резултат от Науката за Контакта. Неговото развитие представлява и крайната цел (в една или друга форма, на един или друг етап) за всички планетарни съществувания в самата слънчева система. Развитието на съзнателният отклик в действителност е нарастване на чувствената осведоменост на САМИЯ планетарен Логос. Човешкият механизъм с неговата способност да откликва на своето обкръжение (както отлично е известно на науката) се е развил в отговор на вътрешната потребност, присъстваща на всяко човешко същество и всички форми на живот, т.е. на „привличането“ и магнетичното въздействие на заобикалящата го среда.
Стъпка след стъпка формите на живота във физическия план са развивали през вековете едно след друго своите сетива; усвоявали са една след друга формите на сетивен отклик чрез изграждането на съответния механизъм, докато човешкото същество не се е научило да възприема впечатленията от физическия план и правилно да ги тълкува; докато не се е научило да откликва на емоционалните контакти с астралния план и да им се поддава или да ги преодолява; докато не се е научило телепатично да реагира на света на менталния план, участвайки по този начин – физически, емоционално и ментално – в живота и контактите с трите свята, които формират неговата обкръжаваща среда, и в които то е потопено, намирайки се във въплъщение. Какво човекът извлича от този изпълнен с неизчерпаеми впечатления живот зависи от неговата способност, произнасяйки съответните призиви, да извлича от своето обкръжение (под формата на отклик) това, от което се нуждае във всичките разнообразни области на своето съществуване. Това, на свой ред, го принуждава – иска или не – да въздейства върху другите хора, което може да бъде много по-добро или лошо, от гледна точка на телепатията, отколкото човекът е склонен да мисли или може да забележи. Следователно, вие виждате доколко естествено тези науки за Впечатленията, за Призива и Отклика и за Телепатията представляват това, което човек практикува в неговите отношенията със своето обкръжение и обстоятелствата.
Зачатъчната способност към всички типове планетарен контакт е присъща на всеки човек и никога няма да изчезне. В знанието за целите, вече постигнати в трите свята, се крие гаранцията за постиженията и в по-субективните светове, които присъстват в обкръжението на стремящия се, но за възприемането на които той все още е непробуден, непросветен.

Стремя се да опростя материала, доколкото това ми е възможно, тъй като много от абстрактните формулировки на окултните науки и академичните психолози са обусловени от свръхактивността на човешкия ум и емоционална природа. Ако можете да схванете някои общи и относително прости факта, и да осъзнаете, че вашите вече развити способности ви дават ключа, вие ще напредвате естествено, без да създавате ненужни интелектуални трудности при съприкосновението си с тези по-фини страни на вашето вечно съществуващо обкръжение. В крайна сметка, въпросът е единствено в това какво ви „впечатлява“ във всеки отделен момент от време, а след това по какъв начин то ви въздейства.

Всеки път, когато се появява ново, поразително ясно видение, то представлява резултат на призива от страна на този, който се стреми към нови впечатления. Когато е налице призивният дух, резултатите са неизбежни и безспорни, и отклик не може да няма. С това се обяснява успехът на всякое желание (материално или друго), стремеж, молитва и медитация. Ние винаги получаваме – във времето и пространството – това, за което призоваваме; знанието за този факт, неговото научно прилагане, е една от великите сили, освобождаващи човечеството.

„Телепатията и етерния проводник“, Алис А. Бейли

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: