Вашата земна разходка — разкриване на безупречния етикет на духа

22/09/2011

Като духовно същество в човешко тяло вие сте прескъп гост на тази планета. Вашият върховен домакин, Духът, е осигурил за фон на пътуването ви космична красота и ви е дал своята любов, мъдрост, радост, мир, състрадание, щедрост и съзидателност, за да бъде земното ви приключение просветляващо и забавно. Обградени от толкова обич, подкрепа и божествена милост, обръщате ли внимание на духовните си обноски?

В своето всекидневие повечето от нас разчитат на установения етикет, който са възприели в хода на годините, за да оставят благоприятно впечатление у другите. Думата „етикет“ била въведена от градинаря на Луи XIV и буквално означавала „Не газете тревата“. През вековете смисълът е претърпял промени, но основната идея се е запазила — да взаимодействаме с другите и с нещата от личния ни свят, проявявайки будно внимание. Обноските са система на уважение. Ето как Емили Поуст, експерт по съвременен етикет, излага своето виждане за съвременните маниери извън очертанията на масата:

„Добрите обноски означават да притежаваме фина възприемчивост за чувствата на другите. Тогава няма никакво значение коя вилица използваме.“

Някои смятат маниерите за нещо изкуствено, за намеса в личната свобода или просто за старомодни — в действителност обаче те са действия, заредени с определена енергия. Нейната вибрация се превръща в лична реклама на това, което сме и което ценим.

Пиер Форни, преподавател в университета „Джонс Хопкинс“, казва в подкрепа на Емили Поуст:

„Напълно убеден съм — и квантовата физика ме подкрепя в това, — че всичко, включително нашите мисли, решения, поведение и действия, представлява енергия и оказва или благотворен, или вреден ефект в зависимост от това какво влагаме във всеки миг от всеки свой ден.“

Вашето име е свързано с най-важните космични събития; поканени сте да осъзнаете всеизпълващата живост, онова състояние на съществуване, което Матю Фокс нарича „радикално удивление“. По друг начин можем да го опишем така: като скъп гост на Източника всеки от нас присъства на банкета на живота и може да напълни чинията си с всякакви ордьоври, основни ястия и десерти — някои от тях ще му се усладят, а други ще поиска да изплюе още в същия момент.

Странното е, че много хора нямат умствена, емоционална и духовна диета, която да предлага храна за цялото им същество. Нужно е да се експериментира, да се пробват различни житейски избори. От всички земни видове човекът единствен притежава вроден вкус към просветлението и е в състояние да го реализира. Именно тази вътрешна способност за пробуждане е накарала будистите да определят инкарнацията ни в човешко тяло като много ценна. Това, че сме се появили на сцената на живота с естествен копнеж да осъзнаем истинската си природа и с всичко необходимо, за да го направим, е отражение на добронамереното отношение на Духа към нас, на неговия безупречен етикет. От нас зависи дали от сърце ще приемем и ще отвърнем на този жест на безусловна любов. Духът е твърде смирен, за да ни се натрапва, да ни принуждава към взаимност. Неговата радост идва, когато доброволно предложим своята любов, благодарност и пълноценно изразяване на дарбите и уменията си.

Благодарността — раждането на духовните обноски

Благодарността за това, че съществуваме, е първото действие на вежливия гост. С нея показваме, че ценим живота си и осъзнаваме безграничните му възможности. С колко вяра в себе си сме създадени! Не е нужно да се водим от инстинктите, защото имаме силата да взимаме съзнателни решения и като се учим от тях, да израстваме. Свободни сме да следваме мечтите си, да променяме решенията си във всеки един момент и да поемаме в напълно различна посока. Колкото по-дълбоко оценяваме поверената ни роля на съ-творци на съдбата си, толкова по-непоколебими ставаме в намерението си да разгърнем своя най-висш потенциал. Благодарността е срещата на свободата и творенето на съдбата ни.

Признателни ли сте, че тялото ви е така устроено, че не се налага всеки ден наново да се учите как да дишате, ходите, говорите, спите, ядете или смилате храната си? Тези дейности изглеждат толкова неделими от самото съществуване, че е лесно да ги приемем за даденост. Колкото повече обаче изучаваме тялото, неговата анатомия, химия и биология, толкова по-удивително, дори чудотворно става то. Когато започнем да се отнасяме към тялото си като към храм, в който обитава вътрешният дух, съзнателно променяме начина, по който се грижим за него, за да може то да функционира в най-добрата си форма. Разширете своите познания за взаимодействието между тялото, ума и духа и ще бъдете във възторг от способността си съзнателно да им въздействате. Сърцето ви ще изпита една нова благодарност за чудото, което сте самите Вие.

Добрите духовни обноски на планетата Земя се раждат, когато благодарим за човешкото си въплъщение, съвършено замислено да следва своя път през обширната територия на физическото съществуване.

Ентусиазмът — горивото за духовните обноски

„Ентусиазъм“ идва от гръцкото „ентеос“ – „Бог в нас“. Какво означава Бог да е „в“ нас? Означава, че сме наследили качествата на Източника, те са наша съкровена природа. Кой не би изпаднал в ентусиазъм, когато узнае, че по рождение притежава безусловна любов, блаженство, състрадание, интелигентност, щастие, мъдрост, радост, съзидателност, яснота, цялост, изобилие? Ентусиазмът ни подтиква да изберем да следваме потока на живота с всички негови предизвикателства, благословии и възможности за развитие, напълно уверени, че всяко обстоятелство има за цел да ускори напредъка ни.

Още в този момент можем да се почувстваме ентусиазирани при мисълта за безкрайните възможности, които са пред нас и особено онези, които са заложени в нас. Тази възторжена нагласа ни кара умело и с радост да посрещаме всичко, което влезе в живота ни, да изследваме неговите уроци, да ги приветстваме и усвояваме. Ентусиазмът не е нещо, което трябва да създаваме — той е органично качество на съзнанието. Трябва само да го подканим, да му позволим да се надигне отвътре и да изпълни с енергията си нашите старания, творческо изразяване и взаимодействие с другите. Ентусиазмът ще извика на лицето ни усмивката на Буда.

Интегритетът — гръбнакът на духовните обноски

Характерът се смята за общия сбор от нашите черти. Той обаче не е просто личността, а моделите на поведение, формирали се с развитието на индивидуалните ни възприятия, убеждения, разбирания, прозрения, ценности и нагласи. Когато те действат в хармония със законите на вселената, живеем вътрешно интегрирани и поддържаме добри духовни обноски, като подплатяваме думите си с действия и изпълняваме поетите ангажименти.

Гръцката етимология на характер означава „врязвам, вписвам“. В средноанглийския език неговата дефиниция е на отличителен белег или отпечатък. В такъв случай няма да сгрешим, ако кажем, че характерът е гравирането на Бог върху съкровения ни дух. Интегритетът не се развива с прилагане на волята или промяна в поведението — той е откровението за истинската ни природа, направена по образ и подобие на Източника. Интегритетът не е религиозен или морален код — той е следване на универсалните духовни принципи, управляващи вселената. Интегритетът не означава безгрешност или неизменен успех, а духовната твърдост да се „хванем в крачка“, да се поправим, ако е необходимо, и да продължим по правия път. Той е непоклатимата вяра, че въпреки пропуските си винаги можем да разчитаме на безусловната любов, състрадание и прошка на Духа. Интегритетът на характера означава вътрешен мир.

Уважението — сърцето на духовните обноски

Като цяло в разбирането ни за уважението съществува объркване — то не се изразява, когато сме задължени да се подчиняваме на хора, заемащи ръководна позиция. Щом е принудително и мотивирано от страха, уважението не е искрено.

Уважението е признанието, че всичко съществуващо има един източник — Необятното; следователно всичко е наситено с есенцията му. Когато наистина осъзнаем това, започваме да почитаме себе си и другите, Майката природа и дори привидно неодушевени обекти. Уважението на Духа към творението отеква във всяко кътче на космоса; то е енергия, която можем да почувстваме и да възприемем в отношението си към живота.

Немският философ Имануел Кант, живял през XVIIIв., поставя уважението към себе и другите в центъра на нравствена теория, основаваща се на убеждението, че всеки индивид притежава неизменно вътрешно достойнство. Уважението, което изразяваме към някого, има мощна вибрация и насърчава самоуважението на този човек. Когато идва от сърцето, то оказва почит, каквато нищо друго не може да окаже — нито диамантите, рубините или златото, нито дори жестовете на любов.

Уважението, което е искрено, прави невъзможно лицемерието. Ако в действията си обаче сме подбудени от страха, това не е уважение, а само и единствено страх, независимо какво са ни учили за връзката между двете. Уважението е едно от най-висшите изражения на любовта и започва със самоуважението — което на свой ред генерира същото чувство към другите. Когато то наистина изпълни сърцето ни, дори да сме неспособни да го изразим с думи по задоволителен начин, другият човек ще усети вибрацията му — толкова мощна е енергията на уважението.

Щедростта — дейността на духовните обноски

Един от любимите ми изрази е: Ние даваме, за да живеем, докато не започнем да живеем, за да даваме. Когато осъзнаем, че наше духовно наследство е цялата съкровищница на Доброто, ние изразяваме благодарността си, проявявайки щедрост. На всичкото изобилие, което ни дава Духът, отвръщаме, като открито и често споделяме своите ресурси, време и енергия, дарби и умения.

Щедростта е заразителна и оставя дълбок отпечатък и върху даващия, и върху получаващия. Иисус Христос е казал: Давайте, и ще ви се даде.
Думата „щедър“идва от латинското „genus“, „произход, източник“.

Ние даваме съзнателно и спонтанно, проявявайки загриженост, любяща доброта, състрадание и чувствителност към нуждите на нашите братя и сестри, към животните, към всичко живо. Нека всички се стремим да бъдем образец на щедростта!

Когато сме щедри, сме състрадателни. Една от най-висшите форми на състрадание е разбирането за чуждата липса на разбиране.

Съчувствието пита: “ „Как се чувстваш?“

Съпричастието казва: “ „Усещам това, което ти усещаш“.

Състраданието казва: „Разбирам. С какво мога да помогна за облекчаването на страданието ти?“

Когато сърцето е отворено, имаме усещане за по-голямо изобилие на време, енергия, финансови и други ресурси.

Щедростта е валута в обръщение и като позволяваме на средствата да текат през нас без ограничение, откриваме, че имаме още повече за даване, тъй като черпим директно от божественото хранилище. Чувството, че разполагаме с достатъчно и за спестяване, и за споделяне идва от златната мина, скрита в духа ни, която ни кара да даваме с радост и материалните, и нематериалните си ресурси. Щедростта е простичкият, но мощен начин, по който казваме „благодаря“ на съществуванието.

Съзидателността — душата на духовните обноски

Съзидателността е самият пулс на живота ни. Нейната енергия е в основата на всяко движение, вдишване, мигване и мисъл. Когато се отворим за своята вродена съзидателност, осъзнаваме Силата зад всички способности, които са ни дадени.

Всеки от нас се изразява по уникален начин и съзнателно или несъзнателно участва като съ-творец на живота си. Светът има нужда от творческо изразяване, а не от подражание. Колкото по-съзнателни сме, толкова по-оригинални ще бъдем. Всеки от нас е получил упълномощаване от Духа да бъде творец, а не да марширува след посредствеността. Това означава, че по замисъл трябва да бъдем прогресивни, новатори, да вдъхновяваме и да внасяме красота — всичко това с практическа полза.

Най-великото артистично постижение е качеството, което придаваме на живота си. Като творци, създадени по образ и подобие на Неизразимото, всички ние черпим от изначалното поле на безграничните възможности и нашата цел е да бъдем съзидателни в своето себеопознаване и себеизразяване. Като не активираме този потенциал и не изпълняваме възложената ни задача да бъдем Себе си, ние възпрепятстваме свободното изразяване на еволюционния импулс.

Всичко в този свят е в постоянен процес на промяна и ако съзнателно не раздвижваме мускулите на съзидателността, те ще атрофират. Почувствайте живостта на тази своя способност! Тя ще ви обнови и въведе във вътрешния ви свят, за да го съживите с нейния възхитителен еликсир. Вашата съзидателност е отпечатъкът, който оставяте върху платното на живота си и този на другите. Вие сте изпълнен с вдъхновение художник, напълно способен да поддържа с радост добрите духовни обноски, като участва в космичния танц на сътворението.

Утвърждение

За мен е лесно да проявявам изискани духовни обноски, защото знам кой и какво съм като пратеник на Духа тук на земята. Предавам се на живота с пълно осъзнаване и благодарност за всичко, което съществуванието щедро раздава. С най-дълбоко уважение към тоя индивидуален живот и този на всички други същества, създания и природата просто казвам „Благодаря ти, Необятен дух“.

Въплъщение

Дълбоко признателен съм за своето съществуване и това на близките ми, на моята общност, страна и свят. Красотата и изобилието са навсякъде като известие за вездесъщността на Духа. Благодарен съм за всички блага в живота ми и особено за способността да обичам и да развивам бдителност и осъзнаване.

Благодаря за телесния си храм, за начина, по който функционира. Здравето си не приемам за даденост и изразявам самоуважение, като полагам нужните грижи за тялото, ума и духа си — защото съзнавам тяхната взаимосвързаност.

С ентусиазъм подхождам към своето духовно израстване и развитие, включително към предизвикателствата. Тази възторжена енергия ме подтиква да постоянствам, да не се обезсърчавам от себе си или другите и като изпълвам с нея духовните си практики, поддържам редовни заниманията си с медитация, утвърдителна молитва, интроспекция и изучаване.

Живея в състояние на вътрешен интегритет, който намира отражение във взаимодействията ми с другите и в усамотението ми. Няма нужда някой да ми казва какво е интегритетът, защото той ми е присъщ и като говори чрез съвестта и вътрешната мъдрост, ми помага да бъда в хармония с универсалните закони, управляващи вселената.

В сърцевината на подбудите ми е уважението — към мен самия и семейството ми, към съседите, колегите и духовната общност, към света. Лесно ми е да го почувствам дори към хора, които не познавам, но които са духовно свързани с мен в плетеницата на съществуванието. Това ме кара да благославям всичко живо, да отправя молитва за благоденствието на всички.

Законът на живота ми е щедростта. В този ден аз не задържам нищо и като се настройвам към вътрешните напътствия на Духа, знам къде да отдам времето, енергията, дарбите и уменията си. Поддържам бдителност и възприемчивост към хората, местата и начините за споделяне и пускане в обръщение на моите ресурси.

Съзидателността е сърцето на деня ми и аз задвижвам енергията й от мига, в който се събудя, като подготвям съзнанието, ума и тялото си да посрещнат всичко, което предстои. Там, където другите виждат проблеми, аз виждам творчески решения. Където изглежда, че липсва любов, аз съм нейният доставчик. Където има недоразумения, аз внасям яснота. Съзидателността е моя природа и моя визитна картичка.

През целия ден помня добрите духовни обноски и ги прилагам щедро, с радост и ентусиазъм.

Майкъл Бърнард Бекуит,
„Духовно освобождение. Разгърни пълния си потенциал!“

Един коментар to “Вашата земна разходка — разкриване на безупречния етикет на духа”

  1. Dimitro Says:

    Bravo!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: