Признателността като съюзник

17/01/2011

Хаторите чрез Том Кениън, 22.09.2008 (със съкращения)

… Многократно сме говорили за това и макара да е много просто, то е мощен съюзник. Вашата дума за това е признателност и онова, което имаме предвид под това, е способността да цените както малките неща в живота, така и големите.

Признателността е забележително вибрационно поле с множество ефекти. Докато наблюдавате как икономическата ви система преминава през метаморфоза, как промените на земята нарастват и стресът у хората около вас се покачва, както се покачва и във вас, помнете вратата на признателността. Всичко, което трябва да направите, е да стъпите в това поле и смущенията около вас няма да могат да ви засегнат негативно. Ситуацията може и да не се е променила много, но емоционалният ви отговор на нея ще бъде от един по-висш порядък. И ще бъдете по-изобретателни в справянето с предизвикателствата пред вас.

Ако възнамерявахме да опишем в детайли вероятното бъдеще откъм негативните му ефекти, това би било съкрушително. Но не това е намерението ни, затова няма да го обсъждаме. Онова, което бихме искали да обсъдим, е бягството от бързината. Как ще избегнете негативните и оковаващи сили, които продължават да ограничават вас и човешкия дух? Най-ефикасният и прост начин е като развиете признателност – колкото и смешно да звучи това пред огромните препятствия, пред които е изправена земята ви. Признателността е ключ, който ще отключи вратата на новия свят, когато старият се срине и разпадне.

С нарастване на продиктуваните от духовното еволюционни сили и с изясняването за все повече хора на процепването на материята на вашата цивилизация, ще се наблюдава тенденция за онези, които са здраво свързани с триизмерната реалност (без достъп до по-високите измерения на самите себе си), да изпадат в състояние на ментален и емоционален шок, един вид вцепененост. Можете да разпознаете тези вцепенени хора, защото те ще говорят и ходят като нормални, но ще са като зомбита – полуживи, полумъртви. Имайте състрадание към тези хора, защото те са заседнали между стария свят, който отминава и неизвестното бъдеще, което предстои да се роди. Имайте състрадание и бъдете предпазливи спрямо тях. Не ги оставяйте да ви съблазнят в тяхната вцепененост и страх.

Ако се научите да живеете в признателност, ще навлезете в царство, във вибрация, която ще ви преведе през хаоса на тези времена. Ще намерите вид утеха и комфорт, и вибрационната норма на енергийното ви тяло ще се повиши. В определен момент ще достигнете онова, което наричаме, бягство от бързината (скоростта). Лесно ще излезете от илюзиите и лъжите на стария свят. Ще ги видите такива, каквито са и ще станете радостен съ-творец на новия свят, който се заражда с отминаването на стария пред очите ви.

Мисли и наблюдения на Том Кениън

Когато бях в осми клас, учителката ми по алгебра винаги имаше навика да представя нова част от учебния план с лека гримаса на лицето си. Поглеждаше надолу към учебника и след това нагоре към класа с думите – „ще стане по-зле, преди да е станало по-добре”.

Мисля, че точно това казват тук и Хаторите. Всички сме „на топа“. Но странното нещо относно колективното осакатяване е, че винаги има местенца на здрав разум, утеха и комфорт. Съгласен съм с тях, че трябва да ги открием вътре в себе си, и съм съгласен също, че вероятно е добра идея да опознаем съседите си.

Както обикновено, Хаторите наблягат на важността на признателността. Казват от една страна, че трябва да развием признателност към малките неща в живота, а не само към големите. И както казаха преди това, трябва да се научим как да създаваме това чувство на момента, без да имаме конкретна причина да бъдем щастливи.

Това може да изглежда странно за някои, да избираме да изпитваме признателност, когато нищо не се е случило, за да ни накара да се чувстваме така. Но всъщност онова, което Хаторите казват, е, че тази признателност е специфична вибрация на съзнанието и когато сме в нея, ние се възвисяваме. Подозирам също така, че ще бъде чудесно да притежаваме подобно умение като самовъзвисяването (когато мнозина около нас са в нищета и страдание).

Както при изграждането на всички умения, и тук ключът е в повторението и самото практикуване (в този случай навлизане в състояние на признателност). Ако за вас са нови посланията на Хаторите, то ви съветвам да погледнете „Екстаз и Сърцето”. Това е един много интересен и благотворен начин да експериментираме със състоянието на признателност. И макар да не се споменава в посланието, „Холон на Баланса и Холон на Изцелението”, ще ви бъде много полезен. В Архивите има описание как да създадете Холон.

Както мнозина от вас несъмнено знаят, китайската дума за трансформация се състои от две идеограми, които се превеждат като „опасност” и „възможност”. Няма съмнение, че навлизаме в опасни времена. Но също така има и възможности.

Еволюционният въпрос е: дали вие, аз, или ние (като по-голяма общност) ще открием възможностите да създадем едно ново бъдеще за себе си? Или ще затънем в стария свят на възприятия и вярвания?

Ако Хаторите са прави за това, а мисля, че са, всички ние ще направим много добре, ако развием повече признателност. Тогава може би ще се самовъздигнем достатъчно, за да видим, че живеем в една удивителна вселена, преливаща от възможности, когато онези от нас в стария свят се борят как да влязат в новия.

Пълен текст: http://www.spiralata.net/
Източник: http://tomkenyon.com/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: