Мислите са неща

16/07/2010

Западът все още не си е изработил сетиво за силата на мисълта. Макар и да има съзнание за влиянието на силната „личност“, на масовото внушение чрез лозунги и реклами, макар и много негови представители да преживяват силно „магията“ на определени места, силата на мисълта (нейното въздействие върху здравето и характера) се оценява истински само от шепа психолози.

Но дори и в техните среди само съвсем малка част са достигнали до рационално приемане, да не говорим за „преживяване“ на първия стих от Дхаммапада: „Ние сме резултат от нашите мисли. Нашето сегашно състояние има за основа онова, което сме мислили.“

Казаното в този стих, независимо дали е прието на Запад, или не, е самата истина. Както самите ние, така и нашите действия, са резултат от онова, което сме мислили. Добрите или лоши действия могат да бъдат описани като материализирани мисли. Без предварителното, макар и мигновено задействане на ума, няма да бъдем в състояние да извършим какъвто и да било волеви акт. Всяко действие – от мръдването на пръста на ръката до начертаване плановете на Ню Делхи – съществува първоначално под формата на мисъл.

Ето защо нашето поведение е резултат от нашия умствен процес. Това, което представляваме в даден момент, е в пряка зависимост от онова, което сме правили в миналото. Мислите ни са отговорни не само за това, което правим, но и за онова, което представляваме като цяло. Дали ще наречем този конгломерат от качества личност, характер, карма или душа, няма значение.

Будистката философия винаги е учила – това постепенно се потвърждава и от съвременната наука – че понятията материя и сила са взаимозаменяеми. Никъде не съществува материя или енергия в чист вид. В самия край на скалата обаче силата е така слабо обвързана с материята, че позволява да говорим за нея като за „чиста енергия“. В две крайни точки се простират безбройните междинни състояния на плътност и чистота на материята и силата. Нивото, на което функционира мисълта, е по-високо и от най-високата точка, до която може да стигне физическото око. Въпреки това, по отношение на средата, в която се осъществява, мисълта може да се разглежда като форма на материята; по отношение обаче на своя произход, мисълта е сила, енергия. Щом ръцете на опитния скулптор могат да дадат израз на мисълта чрез грубото парче глина, то колко повече би могъл да направи мислителят – да не говорим за тренирания мислител – за придаването и на най-неуловимата материя на мисълта на точно такава форма, каквато би решила неговата воля. Оттук идва и поговорката: „Мислите са неща“, както и значението на думата „въображение“, която означава създаване на образи. Тези мисловни форми обаче съвсем не са „въображаеми“. Те могат да .бъдат забелязвани от всеки опитен ясновидец, навлязъл в умствената атмосфера на техния носител. Разбира се, силата на подобни мисли варира съобразно с интензивността на процеса, който ги е създал, и честотата, с която се повтарят в ума. Повечето от тях изчезват много бързо. Тези, които остават, оказват своето положително или отрицателно въздействие върху ума, който ги е породил. Една-единствена мисъл на омраза към някого може да расте и расте, докато накрая се превърне в раково образувание, задушаващо ума; обратно – мисълта, свързана с любов към човек, който е далеч, може да стимулира обичащия за още по-голямо разрастване на чувството му. Въздействието на мисловните форми не се изчерпва с тяхното създаване. Мислите, които възникват в главите ни във всеки момент от деня, се разпространяват в света и му влияят точно така, както радиовълните „влияят“ на радиоапарата, когато го включим на тяхната дължина. С това могат да бъдат обяснени някои феномени, като психологията на тълпата, телепатията и силата на внушението, така слабо разбирани и така безскрупулно използвани от нечистите умове.

Подобното привлича и подхранва своето подобно. Така и добрите или лоши мисли се стремят да възпроизведат мисли, подобни на самите тях. Оттук възниква и проблемът за изкушението. Ако човек си играе с мисълта за кражба, той неусетно трупа енергия, чийто вероятен изход би била една истински извършена кражба. Ако пък същият човек осъзнае достатъчно ясно глупостта на миналите си действия, вероятността да се откаже от тях става неимоверно голяма. Каквото мислим, това и ставаме.

Умственото развитие, независимо дали медитацията е насочена навътре или навън, изисква най-голямо внимание и непрестанна практика, преди плодовете му да узреят напълно. Никой не би отрекъл, че пътят е труден и уморителен. Той обаче е абсолютно необходим. Поне това е единодушното послание на поколения пътешественици. Нашата награда ще бъде прекратяването на страданията.

На тези, които са напреднали в медитирането, следващите страници няма да кажат нищо ново. За тези обаче, които едва сега започват, за онези, които, измъчвани от съмнения, все още стоят нерешително на прага, ние ще цитираме думите на Учителя Кут Xуми, отправени към А. Р. Синет: „За всички стремящи се ние имаме една-единствена дума: „Опитайте.“

„Концентрация и Медитация“, Крисмъс Хъмфрис

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: