Три лъжливи бога І

21/06/2010

От една страна вие жадувате да свалите маските и да живеете открито, в съответствие с първоначалния план на вашата душа. Вие жадувате искреност, честност, любов и свързаност. От друга страна е много трудно да се разделите с тези маски. Израснали сте в определени вярвания и рамки, вкоренени в душата ви и задържащи контакта с душата ви. Искам да ви покажа три лъжливи бога, към които вие често се обръщате за съвет, но които фактически ви отдалечават от центъра, от балансираното състояние, необходимо за живота, за приемането на това, което сте.


Първият идол – Бог, като властващ над вас

Първият лъжлив бог това е Богът като такъв. Бог, разбиран като господин, владетел на творението. Този тип бог е човешко построение. Той е оказал много силно влияние на културата ви.

Много от вас мислят, че вече са изоставили този традиционен образ на Бога. Вие казвате, че вече не вярвате в съдещият и наказващ Бог, стоящ високо над вас и като учител в училище, записващ в дневника всичките ви успехи и неуспехи. Вие казвате, че вярвате в Бога на Любовта, всеопрощаващ, любящ и поощряващ ви. Но вие често се държите със себе си твърдо и пренебрежително, а това означава, че старият Бог е все още жив. Не казвате ли за себе си, че сте претърпели неуспех, че не сте прави, че е трябвало да напреднете повече във взаимоотношенията си, на работа, в духовността. Вие се измъчвате от идеи от рода на: „Аз не отговарям на очакванията на Бога, разочаровам моите духовни наставници или Висшето си Аз, провалих своята мисия, не внасям нищо стойностно в този свят.”

Много от вас мислят, че имат много по-голяма задача, която се предполага че трябва да изпълните или да й се подчините. Било то духовна мисия или жизнен път, духовна йерархия, която е предопределила нещо за вас или духовен наставник, който ви говори какво да правите или къде да отидете, във всички тези случаи вие вярвате в съществуването на по-висока власт, по-висша от вас на духовно равнище, която е по-добре да слушате. Но когато започнете да вярвате в съществуването на висша власт, способна да ви казва какво да правите във вашия живот, вие се връщате към традиционната идея за Бог. Съгласно тази представа има ниво на истината, на което ниво всичко е твърдо фиксирано и определено и вие действително или живеете в съответствие с него или не. Това е невярна представа.

Разбира се, когато се раждате, в душата ви има намерения за започващия живот. Може да ги наречем висши цели за въплъщението, но те не са били набелязани от някой извън вас. Вие сте си ги избрали. Те са се родили от вашите собствени предпочитания и желания. Всичко, което е предопределено във вашия живот, в смисъл че е доста вероятно да се случи (нищо не е фиксирано окончателно), е било избрано и създадено от самите вас. Вие можете да разберете своите жизнени цели и висши намерения, да се вслушвате в своите чувства, да слушате гласа на сърцето си, своите най-дълбоки желания. Аз ви съветвам да не се вслушвате много към възвишените духовни доктрини за това как да живеете. Особено слушайте т.н. низши свои части, силните емоции, проявяващи се в ежедневието. Чрез тези емоции душата се старае до стигне до вас и да ви каже нещо.

Ако искате да знаете какво вашата душа иска да ви каже в момента, погледнете емоциите, които често се връщат във вашия живот и ви поглъщат повече от другите. Разгледайте ги честно. Не обвинявайте никой друг за вашите емоции и не обръщайте внимание на предизвикалите ги причини. Гледайте на тях като на резултат от вашия избор. Например, ако често сте раздразнителни и сърдити, откъде идва това? Може би нещо не ви достига? Какво ви говори гневът? Какво послание е скрито в него? Това чувство на непризнаване и недооценяване от другите ли е? Може би се боите да им покажете кой сте вие в действителност, да отстоявате своето? Може би често скривате истинските си чувства и ви е трудно да се разграничите? Често чрез гнева към вас се промъква посланието да се стремите да бъдете такива каквито сте, да покажете на света истинската енергия на душата си. Ако различавате желанията на душата си, чрез гнева ще видите вашето ангелско Аз през вашето вътрешно дете.

Ангелът във вас – това е Висшия Аз, желаещ да се съедини с физическата реалност, да се въплъти и огрее със светлината си реалността на Земята. Това е значимото. Вашето вътрешно дете е страстта на самия живот, това е желание, емоция и творчество. Това е частта от вас, получаваща опит. Детската част от вас е вашето низше Аз. Вътрешното дете е източник на радост и творчество, ако то живее в хармония с ангела във вас. Но ако то се отскубне надалеч от грижата на ангела и се носи по течението, ще стане източник на диви, неуправляеми емоции. Гневът се превръща в ненавист и отмъщение. Страхът се извращава в защита, неврози и разочарование. Тъгата прераства в депресия и горчивина. Емоциите са знаци – послания от частта ви, получаваща опит. Това дете чрез тези емоции протяга ръчички към ангела вътре във вас. Емоциите изразяват чист, неизвестен опит. Те са израз на неразбиране. Именно чрез връзката с ангела тези емоции могат да се възприемат като указателни знаци и да бъдат разбрани. По този начин емоциите стават инструмент за трансформация и изследване – низшето Аз обогатява и попълва висшето, снабдява го със знание за чувственото съдържание. Ангелът вътре във вас се събужда за живот и е радостен, ако му се позволи да просвети детето. И ако светлината на висшето Аз сияе, вашето емоционално тяло затихва и достига баланс. Плод на съвместното движение в една посока на ангела и детето е интуитивното вътрешно знание, което може да насити живота ви със светлина и лекота.

Вашите низше и висше начала, ангел и дете, са в органично и значимо единство. Така обозначенията „низше” и „висше” не са съвсем правилни. Става дума за радостната съвместна игра на знание и опит. Това е взаимодействие, което води към истинска, въплътена (в противоположност на теоретическата) мъдрост.

За да получите ръководство в живота, е по-добре да се обърнете към вашето вътрешно дете. Обгръщайки го с вниманието, от което то се нуждае, вие го обливате с висшето си съзнание, давате му възможност да се докосне до ангела. За да илюстрираме това, нека се върнем към горния пример, в който се говори за гняв и раздразнение. Когато се съедините с тази емоция и я обозначите, като дете, вие ще можете да поканите това дете в себе си. Ще можете да го попитате защо е разстроено и какво му е нужно, за да се излекува. Позволете на детето да ви отговори и да изрази себе си достатъчно ясно. Представете си го живо как говори с вас, изражението на лицето му и езика на тялото му. Възможно е да получите конкретни отговори като „Искам да оставиш тази работа”, или „Искам да ходя на уроци по танци”, или по-общи отговори, като „Необходимо ми е повече да играя и да си почивам”, или „Знаеш, че не мога да бъда добър през цялото време”. Приемете тези отговори сериозно и се постарайте колкото се може повече да живеете в съответствие с тях. Може да не успеете веднага да изпълните желанията на вашето вътрешно дете. Но може да започнете с малко и стъпка по стъпка да реализирате своите желания.

Ако обкръжите гнева, страха и тъгата на вашето вътрешно дете с любов и приемане, ангелът вътре във вас ще се докосне до него и вашата душа ще ви заговори. Започнете да работите с емоциите, определете истинските желания и намерете начин стъпка по стъпка да ги въплътите в живота.

В картината, нарисувана от мен, с ангела и детето във вас, няма място за авторитарен Бог. „Висшето” и „низшето” взаимно се допълват в открити, динамично развиващи се взаимоотношения. Ангелът нищо не диктува на детето, както и детето не командва ангела. Именно в тяхното взаимодействие може да намерите това, което е правилно за вас в настоящия момент.

Чрез тази дълбока, лична връзка между ангела и детето вие можете да намерите жизнените си цели. В тази връзка вие откривате това, което в действителност ви движи. Никаква външна власт не може да замени тази връзка, нито да ви я създаде. Учителят може само да покаже скритата област във вас, където да позволите на ангелът да се погрижи за детето и да го вдъхнови. В тази област ще намерите себе си и ще разберете каква е вашата страст. Общите препоръки за духовен живот са почти винаги неадекватни или в крайна сметка не са универсални по своята природа. Истината няма определена форма. За всяко същество има своя собствена форма, свой собствен начин на преживяване на Истината. Това уникално чудо е същността на вашата душа. Истинският духовен учител не учи какво да правите или да не правите от рода на „не яж месо” или „медитирай по два часа на ден”. Истинският учител знае, че вашата задача е да намерите своята собствена истина в дълбоко взаимодействие със самите себе си. Учителите могат да кажат какво може да бъде полезно по този път, но не трябва да превръщат това в догма.

Ако погледнете повечето традиционни религии как изобразяват Бог, ще видите, че е точно това, което става днес. Повечето от тях са традиции на страха и злоупотребата с власт. Необходимостта от строго очертани правила и догми и тенденцията към йерархически организации винаги показват, че тук има игра на страх и власт. Но същите неща стават и в духовността на Новата Ера. Вземете, например, болшинството циркулиращи спекулативни теории и предсказания. Ако ги следвате, без да ги сверявате със своите чувства, ще попаднете в неувереност и съмнение: „Правилно ли постъпвам?”, „Какво ще стане, ако аз изпусна космическия кораб през 2012 година?” или „Достатъчно чисти ли са ми чакрите, че да мога да премина в пето измерение?”. Такива въпроси безусловно не помагат за вътрешното ви израстване. Моля ви, обърнете се към себе си. Не е необходимо да се съсредоточавате върху движението на звездите и планетите, върху промяната на климата или разсъжденията на възнесените учители, за да определите своето ниво на самореализация. Вие самите сте център на своята вселена, стандарт и пробен камък на света. Не съществува външен Бог, който по-добре от вас да знае или определя нещата за вас. Освен това, Бога, който сте проектирали навън, се намира вътре във вас, и той също не е всезнаещ. Божественият закон е във вас и в цялото творение – това е игрива, радостна сила, растяща и развиваща се открито и непредсказуемо.

Така че за съществуването на „низшето” има безспорна причина – то е двигателят на растежа и усъвършенстването. Светлината и тъмата играят своите роли и просветление се постига само с приемането и на двете. Едностранното постигане на светлината, игнорирането или борбата с мрака, към което се стремят някои духовни групи, създава дисбаланс и фино съпротивление (и презрение към) на живота на Земята.

Да се постъпва неправилно, да се греши – това е хубаво и дори може да ви доведе до по-голямо израстване, отколкото старанието да се избягват грешки. В лошите неща зреят семената на светлината. Само изпитвайки лошото от вътре може да изпитате хубавото, като красота, чистота и правда. Вие не може да се учите „отвън”. Вие, Богът във вас, е потънал дълбоко в материалната реалност, за да стане знаещ чрез опит, а не да прилага знание за да пробва. В този смисъл има малко неща, които са недуховни. Целият опит е свещен и има дълбок смисъл. Не позволявайте на външни правила, диктуващи ви какво е за вас полезно, правилно и духовно, да ви управляват. Пробният камък е вашето собствено сърце. Това, което то чувства правилно е добро за вас. Оставете всичко друго.

(Йешуа чрез Памела Крибе, Смирение и контрол)
http://www.spiralata.net/kratko/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: