УЧЕНИЕТО НА ХРАМА: СВЕТАЯ СВЕТИХ

20/02/2010

НАСТАВЛЕНИЕ 96

ОТ УЧИТЕЛЯ К.Х.

„Обичаш ли Ме?“ – пита Христос. „Обичаш ли ме?“ – шепне мъжа на жената спечелила любовта му. „Обичаш ли ме?“ – възкликва натъжената майка, обръщайки се към капризното си чедо. „Обичаш ли ме?“ – питат лилията и розата на езика на красотата и благоуханието, обръщайки се към слънцето. „Обичаш ли ме? – неуловимо зове пресушената земя към проливния дъжд.

Накъдето и да обърнем взора си – високо към небето или надолу към земята – навсякъде, явно или завоалирано звучи в мислите или ушите на всяко създание една мисъл, един въпрос: „Обичаш ли ме?“ И отговора, незабавен и неотменен носи винаги или болка и стон, или чувство на радост и неизразимо щастие.

Наистина, човешкото сърце се превръща в най-святото от всички светини от този момент, когато в него се настани безкористната, жертвена Любов и издигне там пред Жертвения Камък своя трон. Наистина, от този момент, когато сърцето открива в проблясък на разбиране великата реалност, стояща зад всяка земна очевидност, то се превръща в най-свещено Ковчеже, пред което може да се преклони и най-гордото коляно и да падне ничком най-смирената душа.

И все пак ти, нищожни човеко, в своето невежество и завист, в своя страх или презрение към всичко това, което е недостъпно за твоя взор, се надсмиваш и се забавляваш, пребивайки, подлагайки на изтезания и лишаване от свобода тези, в чийто сърца влиза светлината, която винаги предшества идването на Бога – Бога на Любовта.

Ти подлагаш на анатема това Ковчеже и го обграждаш с кордони, крещейки:  „Не се приближавай, Ти, Бог на Любовта;  Ти няма да успееш да влезеш и да благословиш този живот, докато аз не вляза в главата и не Ти поставя своите условия, а ако Ти все пак се осмелиш да влезеш, аз ще Те съкруша със създадените от мен закони или ще Те поваля в прахта, във вихъра на бедността и престъпленията, в които ще Те въвлека!“  Но ти крещиш, без съвсем да подозираш, че Този, към Когото се обръщаш е Създателя на самата твоя същност и твоето битие. Той е тази Любов и този Бог, Който провъзгласи Закона на Синайските Възвишения; Той е Този, Който прие смъртта на кръста и прости на разпналите Го; Той е Този, Който, седейки в сянката на свещеното дърво, се потапяше в самото Сърце на Живота до тогава, докато не намери там ключа към всички тайни на Сърцето на Вселената.

Човека може да издигне стени между себе си и Любовта, може така да оскверни субстанцията на своето сърце, че Светлината на Любовта да се отразява там само в мрачен и мъждив вид.

Човека може да издига олтари, където ден след ден да се извършват жертвени ритуали  от самото начало,  когато за първи път е  видял светлина, оставяйки на мястото, където тя е била само  разбити на парчета символи, осквернени от чувствена низост; той дори може да направи сърцето си място за срещи с дявола, обръщайки се към Божествената Любов с молби да го осветят. И все пак, нищо на земята и даже в безбрежното безкрайно Движение на Времето и Пространството няма да успее да опетни тази Любов или да я превърне в нещо друго, освен това, което тя винаги е била, е и ще бъде. Защото Тя е светая светих, тяло на Нашия Христос – Бог, Който поддържа в Своите добри ръце осъществяването на всичко и благословението на целия живот.

Наистина, сърце, което се очиства и моли  Любовта да влезе и да остане в него е най-святото от всички свети места.

_________________________________________________

ОТНОСНО ХРАМА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Храмът на Човечеството е основан през 1898 година в Сиракуза, щата Ню Йорк, от Франчия А. Ла Дю и Уилиям Дауър. Този Храм се установява като продължител на Теософското учение, дадено от мадам Елена П. Блаватска през последната четвъртина на 19 век и чиято дейност в Америка е главно представена от Уилиям Куан Джадж.
Книгата „Учението на Храма“ е продължение на труда на Е.П.Блаватска и представляват Наставления на Учителите на Мъдростта, трудещи се за възвисяването на човечеството на по-високо еволюционно равнище. Обхвата на засегнатите в тези книги въпроси е необичайно широк – от основополагащите закони на Мирозданието и духовното усъвършенстване на човека до обикновените физични явления и проблеми на съвременната цивилизация.
Книгата „Учението на Храма“ се превежда на руски език (1954-1956г) по молба на  Е.И.Рьорих към нейната сътрудничка и кореспондентка  Е.П.Инге.
„Тази забележителна книга на Учителя Иларион се превежда от мен по Препоръка на Владика М. Тази Препоръка ми е предадена чрез нашата любима Майка на Агни Йога – ако някога й е писано (на книгата) да види бял свят – може да донесе много полза за поелите по Пътя и особено за тези, които сега встъпват на този Път, тъй като в книгата просто и ясно се дават указания, какво и как трябва да се прави, за да се облекчи този Път.
Да бъде благословена Ръката, подала ми разрешението да изпълня  предписанията за мен.“

Е.Инге, Дорнштадт, Германия.
Декември 1956 г.
http://www.spsl.nsc.ru/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: