Разговори с Бога

18/01/2010

Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване – че искаш.

Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност.

Когато благодарите предварително на Бога за това, което си избирате да изживеете във вашата действителност, вие всъщност приемате, че то е вече там и се случва. Благодарността е най-силното изявление към Бога; потвърждение, че даже преди да сте помолили Аз съм отвърнал.

Следователно никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.

-А ако предварително съм благодарен на Бога за нещо и то никога не се случи? Това може да доведе до разбити илюзии и горчивина.

-Благодарността не може да бъде използвана като средство, с което да манипулирате Бога; като инструмент, с който да изиграете Вселената. Не можеш да излъжеш себе си. Съзнанието ти знае истината за мислите ти. Ако казваш „Благодаря ти, Боже, затова и това“, като същевременно си съвсем наясно, че него го няма в настоящата ти действителност, не можеш да очакваш Бог да е по-малко наясно от теб и да ти го сътвори.

Бог знае това, което знаеш ти, а това, което знаеш, се появява като твоя действителност.

-Но това как да бъда истински благодарен за нещо, което знам, че го няма?

-Вяра. Ако имаше само зрънце вяра, би могъл да местиш планини. Ще знаеш, че нещо го има, защото Аз съм казал, че го има; защото аз съм казал, че дори преди да помолиш, ще съм отвърнал на молбата ти; защото Аз съм казал и съм казвал по всеки възможен начин, чрез всеки учител, който би назовал, че каквото и да избереш, избирайки го в Мое Име, то и ще бъде.

-И все пак толкова хора казват, че молитвите им са останали без отговор.

-Нито една молитва (а молитвата не е нищо повече от пламенен израз на това, което е ) не остава без отговор. Всяка молитва(всяка мисъл, всяко изявление, всяко чувство) е творческа. В степента, в която горещо се приема за истина, тя ще се прояви и в изживяването ти.

Като се каже, че една молитва е останала без отговор, всъщност се е случило така, че най-горещо поддържаната мисъл, дума или чувство се е задействало. Трябва да знаеш (и в това е тайната), че винаги мисълта зад мисълта (можем да я наречем Изначална Мисъл) е определящата.

Следователно, ако искаш и умоляваш, изглежда ще имаш по-малък шанс да изживееш онова, което си мислиш, че си избрал, защото Изначалната Мисъл зад всяка просба е, че сега нямаш онова, което желаеш. Тази Изначална Мисъл става твоя действителност.

Единствената Изначална Мисъл, която може да я надделее, е вярата, че Бог безпогрешно ще дари точно това, което е поискано. Някои хора имат такава вяра, но те са много малко.

Процесът на молитва става много по-лесен, когато вместо да се смята, че Бог винаги ще казва „да“ на всяка молба, интуитивно се разбере, че самата молба не е необходима. Тогава молитвата е молитва на благодарност. Даже не е молитва, а изява на признателност за това, което съществува.

***

Забравили сте какво е да обичаш безусловно. Не си спомняте усещането на Божията обич. И се опитвате да си представяте какво вероятно би била Божията обич въз основа на онова, което виждате от любовта в света.

Проектирали сте върху Бога ролята на „родител“ и по този начин сте си измислили Бог, който осъжда, награждава или наказва, според чувствата, които предизвикват у него действията ви. Това обаче е опростена гледна точка за Бог, изградена върху вашата митология. Няма нищо общо с това Кой съм Аз.

След като сте създали една цялостна система на мислене за Бога, основана по-скоро на човешки опит, отколкото на духовни истини, създавате и цялостна действителност около любовта. Тя е действителност, базирана на страх, който идва от идеята за страховит и отмъстителен Бог. Изначалната й мисъл е погрешна, но да я отречете, би значело да разрушите цялата си теология. И въпреки че новата теология, която би я заменила, наистина би била истинското ви спасение, вие не можете да я приемете, защото идеята за Бога, от Когото няма нужда да се страхувате, Който няма да ви осъжда и Който няма никаква причина да наказва, е твърде великолепна, за да бъде прегърната даже и в най-грандиозните ви представи за това Кой и Какво е Бог.

Действителността, в която обичта е основана на страх, доминира в изживяването ви на обич и всъщност тази действителност го създава. Вие не само виждате как получавате обич при определени условия, но и наблюдавате как самите вие я давате по подобен начин. Докато обаче се въздържате, отдръпвате и поставяте условията си, частица от вас знае, че това не е истинската обич. И все пак изглежда сте безсилни да промените начина, по който раздавате обичта. „Научил съм се от горчив опит“ си казваш „и проклет да съм, ако се оставя отново беззащитен“. Истината обаче е, че ще си проклет, ако не се оставиш. [Със собствените си (погрешни) мисли за обичта вие проклинате сами себе си никога да не я изпитате в чистия й вид. По същия начин проклинате сами себе си да не Ме познаете никога такъв, какъвто съм в действителност. И така ще бъде, докато Ме познаете. Защото няма да имате възможност да Ме отричате вечно и ще дойде мигът на Помирението ни.]

Всяко действие предприето от хората (не само отнасящо се до личните отношения), се основава или на обич, или на страх. Решения, засягащи бизнес, индустрия, политика, религия, образование на младите, социални правила на нациите ви, икономическите цели на обществото ви; избори, предизвикващи война, мир, нападение, отбрана, агресия, подчинение; намерения да искаш или да даваш, да трупаш или да поделяш с другите, да обединяваш или да разединяваш – всеки свободен избор, който някога правиш, възниква от една от двете възможни мисли, които съществуват: мисъл на обич или мисъл на страх.

Страх е енергията, която се свива, затваря, дърпа навътре, бяга, крие се, запасява се, наранява.

Обич е енергията, която се разширява, отваря, изпраща навън, остава, разкрива, споделя, лекува.

Страхът увива телата ни в дрехи, любовта ни позволява да ги открием. Страхът сграбчва и стиска всичко, което имаме, обичта го раздава. Страхът иска нещо или някой да са му наблизо, любовта иска те просто да й бъдат мили. Страхът сграбчва, обичта пуска. Страхът измъчва, обичта успокоява. Страхът атакува, любовта лекува.

Всяка човешка мисъл, дума или деяние се основава или на едното, или на другото чувство. Нямате друга възможност, защото просто няма нищо друго, от което да избирате. Но имате свободен избор кое от двете чувства да предпочетете.

***

Научени сте да живеете в страх. Разказвано ви е за оцеляването на най-приспособимия, за победата на най-силния и за успеха на най-умния. Безкрайно малко е казано за славата на най-обичащия. И вие се борите по един или друг начин да сте най-приспособими, най-силни, най-умни, и ако видите (в каквато и да е ситуация), че постигате по-малко от това, се страхувате от загуба, защото ви е било казано, че да бъдеш по-малко, значи да загубиш.

И ето, разбира се, вие избирате действието, предизвикано от страха, защото така сте научени. Аз пък ви уча следното: когато изберете постъпката, предизвикана от обич, ще сте направили нещо повече от това да оцелеете, ще сте направили нещо повече от това да победите, ще сте направили нещо повече от това да успеете. Тогава ще изпитате цялата слава на това Кои Сте Вие Наистина и кои бихте могли да бъдете.

За да го направите, трябва да се откажете от своите добронамерени, но зле информирани светски преподаватели, и да чуете ученията на онези, чиято мъдрост идва от друг източник.

Сред вас има много такива учители, както и винаги е имало, защото Аз няма да ви оставя без онези, които ще ви покажат, научат, водят и напомнят за тези истини. И все пак най-великото напомняне идва не от някой извън вас, а от гласа у вас самите. Това е първият инструмент, който използвам, защото е най-достъпен.

Вътрешният ти глас е най-силният глас, с който говоря, защото е най-близко до теб. Той е гласът, който ти казва дали всичко останало е вярно или не, правилно или не, добро или лошо (в зависимост от определението ти). Той е радарът, който определя курса, управлява кораба, води пътешествието, ако най-сетне му позволиш.

Той е гласът, който ти казва точно сега дали думите, които четеш в момента, са думи на обич или думи на страх. С това мерило можеш да определиш дали тези думи заслужават внимание или пренебрежение.

(„Разговори с Бога“, Нийл Доналд Уолш)
http://www.spiralata.net/

Един коментар to “Разговори с Бога”


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: