Пътят на Светлината и великото Колело на Живота

22/12/2009

Неизброими са инкарнациите на човешките души. Неизброими са сраженията и битките, през които те преминават. Безбройни са мъките и страданията, които изтърпяват. Нямат чет скърбите, кризите и трудностите, които преодоляват. Страдат синовете човешки, страдат и се учат. Бавно върви този процес на обучение. Бавно, много бавно се върти колелото на страданията. Опит върху опит се наслагват. Знанието расте и се разширява, мъката също. Знаят синовете човешки, че нещо ги измъчва, само не знаят какво именно. Накрая заробването от материята става толкова тежко и непоносимо, че човекът се превръща в търсеща душа.  Бавно, много бавно той започва да разбира, че има друга, по-велика реалност и друга, по-велика справедливост от онези, към които той е привикнал: има Божествена воля и управление. Това усещане отначало е слабо и крехко, но колкото по-внимателно човек се вслушва в своя копнеж, колкото по-внимателно се вглежда в своята болка,  толкова повече забелязва, че чувството не го мами, че самото бъдеще чука на вратата на душата му и го зове да върви напред и нагоре.

Неуверено и плахо той стъпва на този Път, на новия коловоз на живота, навлиза в нов кръг, ознаменуващ великия преход от абсолютното господство на илюзиите към все по-проявеното господство на душата по Пътя към Светлината. Стремящият се все още много смътно различава високата планина пред себе си, но той вече знае, че това е неговият Път, онзи Път към Себе си, по който той трябва да върви каквото и да стане, каквито и сълзи, мъки и болки да му струва това. Той знае, че няма връщане назад. Пътят винаги води само напред и нагоре, макар че много пъти извива, лъкатуши, спуска се в тесни пропасти и дълбоки долини. Но всеки път, когато човек достига до нов връх, той вижда или по-скоро чувства, че се е издигнал малко по-нагоре и е достигнал по-висока точка от онази, където е бил преди.

Очертанията на планината едва се виждат пред погледа му. Още много далече от него е тя, но той знае, че някога обезателно ще стигне до нея. Той трябва и е длъжен да стигне до нея, каквито и лишения и опасности да го дебнат по този път. Вътрешна сила, сила мощна, непреодолима и удивителна, непрестанно го тласка напред. Много пъти той губи планината от погледа си. Голямо противодействие среща по пътя си. Натрапчиви видения и измами го заобикалят отвсякъде като плътен пръстен. И макар че не разбира това и нищо не вижда ясно, все пак той неуморно продължава да върви към това велико и удивително, което го чака напред, към това, смисъла на което той самият още не разбира. Този вътрешен стремеж в него към нещо удивително и небивало е по-силен от всички други стремежи, затова всеки път, когато му се случва да падне, тази тяга към неизпитаното, непознатото, отново го изправя на крака и отново го тегли на изток, към планината.

Човекът неуморно върви напред и неуморно води сражения и битки: със самия себе си, с другите хора, с външните и вътрешните опасности. Той търпи поражения и удържа победи, той благославя съдбата си и я проклина, но този вътрешен стремеж в него е непобедим и както и преди го тегли към безкрайността. Постепенно в него нещо започва да се събужда и да проблясва. Сигурно това е Висшата Сила – Бог, Създателят или Нещо, което е много по-голямо, по-силно и по-величествено от него. Нужна му е тази сила, нужни са му подкрепа и помощ, нужен му е някой, на когото той може да се моли, на когото може да се довери и когото може да проклина и да обвинява за всичките си несгоди, когато бремето на страданията става непоносимо, а противодействието от страна на външния свят отеква като зло или болка. Нужен му е велик, идеален, вълшебен „жертвен агнец“, който може да го избави от всяка отговорност и същевременно може да му помогне и го подкрепи. Големи са, ох, колко големи са човешките съблазни, в това колело от илюзии и дълго, много дълго властват те над хората; и само когато човек избира противоположната посока, когато той започва да върви по Пътя на Светлината и поема по великото Колело на Светлината и Живота, едва тогава той най-после успява да прозре, че тази Светлина е в него самия и че Божественото също е в него. Той смътно осъзнава това в началото на Пътя, но с течение на времето и редуването на инкарнациите това знание неотклонно расте и се разширява.

Сега, когато е способен да се вслушва в себе си и да вижда вътрешните  процеси, той забелязва как в него се събужда нещо голямо, мощно и силно, как то властно го зове и мами – някаква водеща, насочваща, движеща вътрешна сила, на чийто зов той не може да не се подчини. Колкото по-силно е това вътрешно чувство в него, толкова по-отчетливо се виждат пред него очертанията на планината. Отначало инстинктивно, а после интуитивно той започва да разбира, че това е неговата собствена планина, планина-към-самия-себе-си, която той трябва да покори; по-точно това е неговата собствена вътрешна божественост, която  е длъжен да осмисли и да опознае. Затова той намира в себе си сили да противостои на всички опасности и трудности, защото знае, че някога ще изкачи тази планина и ще получи отговори на всичките си въпроси. И все пак отново и отново той отстъпва, отново се връща обратно и отново напълно забравя и за своята собствена планина, и за своята движеща сила. Противодействието е прекалено голямо, илюзиите са прекалено силни и обременителни. Няма Бог, животът няма смисъл, самият той също е червей без смисъл и без цел, направо  ти идва да легнеш и да умреш.  Но когато умира и напуска този физически свят, пред него отново възниква образът на собствената му вълшебна планина, планината на познанието на самия себе си и той пак решава да се въплъти отново,  за да може оттам, отдолу, да заслужи правото да се изкачва към върха на тази несравнима планина, която толкова лъчезарно и прелъстително го влече към себе си.

Така един живот се сменя с друг. Човекът сее и жъне, среща приятелство и отпор и така, като се бори, препъва и пада, през цялото време се стреми напред, вън от заобикалящата го мъгла от илюзии, докато най-после погледът му не се проясни и той не види пред себе си своята планина. Радостно и целеустремено той ускорява крачките си към нея, но отново попада в ивицата от мъгли, отново потъва в тяхната пелена, личността отново го надвива и започва да го командва. Но случи ли му се да изпита неочаквана радост или щастие – и се появява пролука в тази мъгла, и светът отново се разтваря пред него, планината отново започва да се мярка пред вътрешния му поглед, а личността в порив на вдъхновение се предава на водачеството на душата – до тогава, докато неумолимата пелена от илюзии или видения (майя) отново не й отнеме свободата.

Колко дълго продължава това странстване самият човек изобщо не помни, тъй като губи всякаква реална представа за времето и продължителността на пътя. Но нетърпението му се увеличава, а заедно с това расте и желанието да победи, желанието да се добере най-после до тази сияйна цел, която толкова дълго е съзирал напред толкова далече от себе си; и тогава човекът изведнъж си спомня, че му е дадена свобода на волята, свобода на избора и решенията и че той има право сам да решава колко дълго да продължава това странстване. Когато управлява душата, когато ръководи духовната воля, човекът върви към целта с бодри, ускорени крачки. Но щом личността вземе своето и отново свърне към стария курс на безсмислено блуждаене, човекът отново потъва в блатото на измамите и илюзиите и времето спира за него.

Но в него зрее протест: кой съм аз в края на краищата – роб или господар? И кой се разпорежда с мен: аз самият или някой друг?

Бушува буря от страсти, надигат се високи, непреодолими вълни. Те въвличат нищо неподозиращата жертва в своя водовъртеж и я правят своя плячка. Човекът губи всяка посока и ориентир: къде е горе? къде е долу? къде е дясно? къде е ляво? Той се предава на волята на буреносните вълни и решава: нека ме носят, накъдето искат. Всичко вътре е мрак и хаос; всичко наоколо е скръб и печал.

Чак когато вълните утихнат и морето се успокои, потърпевшият бавно идва на себе си и започва да събира сили. Може би именно в този момент лъчите на слънцето пробиват облаците и в тяхната светлина потърпевшият неочаквано осъзнава, че той е човек, създаден по Божия образ и подобие. И решава отсега нататък никога повече да не отстъпва пред яростния напор на вълните и да не се   отдава на техните заслепяващи обятия.  Но щом се разрази поредната буря, всичко отново се повтаря.

Само когато човекът си спомня, че има свободна духовна воля, в него се появяват сили и възможност да противостои на натиска на вълните. И тогава той, младият духовен щурман, може твърдо да държи курс през вълните и бурята към спасителното пристанище.

Ученикът си получи каквото трябва. Дойде времето. Трябва да се случи това, което трябва да се случи, това, към което той толкова дълго вървя. Сега ще поиска да постави на карта всичко, което има, само и само да постигне целта. Тогава защо личността пак се разбунтува и излезе изпод контрол? Нима неговата любов не беше достатъчно голяма и силна? Уви, не, тъй като тя не стигна за самия ученик. И ето ние се връщаме към това, с което започнахме.

Ако ученикът не обича с велика любов самия себе си, своята собствена божествена същност, своята собствена планина, той не може да обича и другите. Ако не обича самия себе си, той неизбежно ще бъде съборен, ще бъде пленен от мъглите на илюзиите и отново ще се подчини на диктата на личността. Сега той разбира, че няма друг избор, освен едно: да се научи да обича себе си. И тогава в живота му започва нова удивителна фаза. Оглеждайки самия себе си, обхващайки с поглед вселената, той започва ясно да вижда и да разбира, че също е малка вселена, неповторима божествена вселена в самия себе си и замира пред това откритие: че самият той е невероятно точно копие на онова велико и удивително, към което през цялото това време така упорито се е стремил. Неочаквано го осенява: изобщо няма защо да се отправя толкова далеч в търсенето на нещо фантастично, което така го е примамвало, тъй като то не е някъде другаде, а в него самия. И това не е копие, не е отливка, това е той самият – нещо уникално, неповторимо, изключително само по себе си. Да, разбира се, той прилича на другите, понякога даже твърде много прилича, но при все това той е нещо съвършено особено, нещо уникално.

И тогава настъпва времето на големите промени – повратен пункт в целия живот. Той неочаквано разбира колко уникално и неповторимо е неговото своеобразие и в самия себе си намира истинската любов – любовта към самия себе си, а това значи любовта към всички. Като си помислиш само, че през цялото това време той е преследвал така упорито, така страстно и така далече онова, което постоянно е носил в себе си, в собственото си сърце. С все по-нарастваща радост той разбира, че самият той е тази планина, че той е частица от цялото и че това цяло живее в него самия, както е живяло през цялото това време. Преизпълва го радост, илюзиите отстъпват и за пръв път в живота си той ясно осъзнава, че е душа. И приема велико и окончателно решение, че той, душата, от сега нататък ще управлява тази жалка личност, която толкова лесно се пленява и прелъстява от измамни, глупави илюзии. Той призовава на помощ духовния пламък, тъй като в светлия миг на просветление го забелязва най-после в себе си. Той ръководи сам себе си, той направлява сам себе си и животът е безоблачен, лек и щастлив. Като си помислиш само, че съвсем наскоро той беше съвършено друг и живееше съвършено другояче.

Но изведнъж в живота му нещо се случва, нещо неприятно, някакъв дребен епизод или случай, който го изкарва от релсите. Той се поддава на гнева или разочарованието и веднага забравя и за своя духовен плам, и за своята душа, която трябва да управлява неговата личност. Всичко става невероятно бързо и неочаквано.

Мъглите на илюзиите дебнат личността във всичко светове, на всички планове и поднива, през които тя преминава. Много е важно да се разбере това и да се помни добре. Защото там, където разцъфтяват илюзиите, царят само лъжа и самозаблуда…

„Тибетеца чрез Биргит Ломборг – Огледалото на ученика“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: