Щастието е невъзможно да се намери и да се вземе като петак от пътя

15/12/2009


Който поне веднъж е успял да надникне в света на собствената си душа, той никога не ще забрави това и може да живеем по законите на обществото, може послушно да следваме реда и правилата, но въпреки това, в нас както преди ще живее вътрешното, сърдечно желание отново да преживеем този удивителен миг на приобщаване към висшето блаженство. Дълго ни измъчва това желание – докато вътрешният стремеж не стане толкова силен, че решаваме да престъпим всички правила и ред, и веднъж, в един прекрасен момент, ние съвсем ясно осъзнаваме, че именно така трябва да бъде.

Когато вземем това решение и го вземем сами, без чуждо подсказване и воля, всичко около нас решително се променя и всичките тези промени преследват една единствена цел – да ни водят по-нататък по Пътя на Посвещението. Това е удивително време, време, когато срещаме нужните хора, когато в ръцете ни попадат нужните книги, когато получаваме именно онова образование, което ни е толкова необходимо или получаваме достъп до нужните ни хора, в нужните кръгове, в нужното общество и т.н. в този дух. Целият ни живот се променя радикално и се променя само защото ние сме се променили. Всичко около нас е Светлина и щастие, тъй като най-накрая сме се озовали на дългоочаквания и желан Път, който ни води право към върха на планината.

В началото всичко е една идилия и щастие, но трудностите не закъсняват. Изведнъж, най-неочаквано, този Път, по който вървим, ни отвежда не към върха, а надолу. Тези удивителни и прекрасни хора, срещата с които някога толкова ни е радвала, се превръщат изведнъж в най-обикновени, посредствени хора, способни като всички останали да се дразнят и гневят, което направо ни обърква. Ако се попитаме какво сме направили не както трябва, то – при условие, че ще ни провърви макар и за малко да възстановим тънката вътрешна връзка с душата – ние ще разберем, че това е едно естествено състояние и че никой не може да постигне Посвещение, без да бъде подложен по своя път на изпитания, разочарования, страдание, болки и кризи. Но повечето от учениците, като не полагат поне малко усилие да разберат ситуацията, се чувстват най-често несправедливо обидени и изливат своя гняв. Те, видите ли, са дошли тук със своята тъга и мъчително състояние с надеждата да намерят щастие, а другите – виж какво правят. Такива хора много бързо ще се оттеглят настрана, ще скъсат всякакви отношения и ще започнат да търсят нови приятели, ново общество, нов кръг от познати, докато в скоро време не видят, че и този път завършва по същия начин.

Опарили се по този начин няколко пъти, е възможно да си зададат въпроса: а защо всичко при тях не става така, както те биха искали? И ако не са съвсем глухи за гласа на душата си, те ще получат точен и ясен отговор: че щастието всеки носи в себе си. Щастието е там, където хората сами го сътворяват.  Щастието е невъзможно да се намери и да се вземе като петак от пътя, то може само да се твори и да се създава от самите нас. Само така – чрез конфликти и проблеми, като смело се  сблъсква с тях и ги разрешава, и ги урежда – човек влиза в хармония със света, с радостта и щастието в живота.

За мнозинството от хората осъзнаването на тази елементарна истина понякога отнема невероятно много време, но рано или късно всички хора осъзнават това. Дори за човека, който е стъпил по Пътя на Посвещението и върви по него, никак не  е лесно да се научи да разбира тази истина. Животът е такъв, какъвто ние си го направим. Каквото сеем, такова ще пожънем. Ако изпускаме гнева си или се държим агресивно, точно тези качества ще възприемаме и от околните, при това съвсем заслужено, тъй като ние самите  правим всичко възможно, за да пожънем точно тези плодове. И тогава може би за първи път ще се замислим сериозно над това, че би било много целесъобразно, ако започнем да сеем и излъчваме около себе си любов и радост. И когато най-накрая разберем това и се ръководим в живота си от него, то и самият ни живот рязко ще се промени и с учудване ще забележим, че сме заобиколени само от хора, които също като нас носят светлина, любов и радост на околните, и нашият живот ще стане факел на любовта и приятелството, защото самите ние сме станали такъв факел. Но когато носим в себе си тъга и съмнения, рано или късно тези състояния непременно ще преминат от нас към другите хора;  ето защо не трябва да се учудваме, че в този случай ще видим около себе си хора, които с лихва ще ни върнат същите чувства. Този процес се проточва безкрайно дълго, докато ученикът не разбере и не осъзнае същността на проблема.

Отговорността – това е обет, доброволно задължение, и такова тя винаги си е оставала в продължение на множество животи, макар че през всичкото това време тя ни е изтормозвала и дотягала, привикнали сме да я разглеждаме като неприятен дълг, като тежък и обременителен труд, с който нямаме никакво желание да се занимаваме. Ние самите сме си я направили бреме, тъй като нашата личност е поискала час по-скоро да се освободи от този товар на отговорността. В този момент може би това да е било най-удобният и приемлив изход, но по-късно, когато е дошло времето за разплащане и ни се е наложило да заплатим за това с горчивите плодове на празните животи, ние за първи път сме направили опит да заживеем  с товара на тази отговорност върху раменете си. Защо тогава на учениците им е толкова трудно да разберат, че отговорността, в съчетание с положителни чувства, ще ни доставя от другите точно толкова позитивна отговорност и не по-малко добри чувства? Всичко това е толкова просто, че по-просто няма накъде да е – но разбира се, само когато го разберем! Но въпросът е точно в това: дали го разбираме?

„Огледалото на ученика“,
Тибетеца чрез Биргит Ломборг

Един коментар to “Щастието е невъзможно да се намери и да се вземе като петак от пътя”


  1. Материала е толкова точен и разбираем, че е трудно да се коментира! Толкова перфектен, че единственото ми желание е да го осмисля и да се опитам да го следвам! Благодаря ви!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: