КОГАТО СЕ МОЛИШ

01/10/2009

Петър Дънов
Неделни Беседи,
София, 27.04.1919

„А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка;
и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно.
И Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” (Матея 6:6)

Мнозина запитват: Защо човек трябва да се моли? – Молбата, молитвата е съзнателен процес на работа. Някой пита: Може ли човек да не се моли? – Може – умрелите не се молят. Значи, всяко живо същество се моли. Аз ще разгледам молитвата като велик природен процес, а не както вие я разбирате. Както вие се молите, това не е молитва. Ако мълчанието на устата, или мърдането на устните е молитва, тогава и есенните окапали листа се молят. Всеки е виждал, как есенните листа, като падат на земята, се мърдат – движение има около тях. Обаче, всяко движение не е работа. Съзнателното движение е работа.

Молитвата е съзнателен процес на човешката душа. Като се моли човек, душата му се проектира отгоре – надолу. Тя излиза извън себе си. Тоя процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живеем. Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва. После тя свива крачката си, и храната влиза навътре. Когато се моли, човек трябва да се изказва точно, определено, да изрази мисълта си с малко думи. Всяка дума трябва да отговаря на съдържанието си.

Някой казва, че не се моли. – Защо не се моли? – Защото бил господар. – И той се моли. – На кого? – На слугите си. Ученият се моли на лекаря. Силен и слаб човек, това са относителни понятия. Да мислиш, че си силен, това значи, да се самоизлъгваш. Когато дойде лекарят със своята губерка и вкара в кръвта ви някакъв серум, тогава виждате, колко сте силни. Аз наричам силен човек оня, който може да се бори с всички болести, с всички лоши мисли и желания. Не е достатъчно само да се бори, но да ги побеждава. Като минавам край гробищата, виждам, че и най-големите герои са претърпели фиаско. Де остава тяхното геройство? След всичко това, сегашните хора почитат умрелите герои, а гонят живите. Докато е жив тоя герой, всички го гонят, вестниците пишат за него, хулят го. Щом умре, турят му паметник и започват да го славят. Сегашните хора само обещания дават, а нищо не изпълняват. В това отношение, те приличат на циганката и болното й дете.

Разболяло се детето на една циганка. То постоянно искало от майка си ту млечице, ту масълце със симидче, ту пиленце. Тя слушала молбата му и само отговаряла: Ще ти дам, маминото, всичко ще ти дам. Бедна била циганката, не могла да задоволи желанието на детето си. Най-после то умряло. Циганката плачела и нареждала: Е, маминото, поне от всичко си хапна. – От всичко и от нищо. Така постъпват всички хора: това ще направим, онова ще направим – нищо не правят. Така постъпват всички партии: това ще направим, онова ще направим – нищо не правят. Все проекти дават, но нищо не излиза от тях, не ги реализират. Като умре човечеството, всички ще кажат: Поне се облагородихме. Това значи неразбиране дълбокия смисъл на живота.

„Кога се молиш.”

Каква трябва да бъде молитвата? Какво представя тя? Молитвата е съвкупност от принципи, от елементи, чрез които се проявяват чувствата и мислите на човека. Молитвата трябва да бъде съзнателна, да има определена цел. Оня, към когото отправяш молбата си, трябва да ти е познат. Детето се моли на майка си, която познава. В тоя случаи, неговата молба е точно определена. То знае, какво иска и от кого иска.

В Америка някъде, една бедна жена била принудена да отдели детето си и да го изпрати в един от големите градове, да изкарва само прехраната си. Цели 16 години то било далеч от майка си, между чужди хора. То пораснало, станало юноша. По едно време младото момче заболяло тежко, и лекарите се произнесли, че болестта му е неизлечима. Трябвало да съобщят на майката да дойде при момчето си. Тя пристигнала и заварила момчето си в безсъзнание. Силно разтревожена, но с упование в Бога, майката поставила ръката си върху главата на детето. Макар и в безсъзнание, то прошепнало: Майко! Само с едно полагане на ръката, детето познало майка си. От тоя момент положението на болния се подобрило. Любовта на майката го спасила.

И тъй, когато и ние се обърнем към Бога, Който обединява всички същества, работите ни ще се наредят. Животът ни на земята не е нищо друго, освен съзнателен процес на познаване на Бога и Христа. Да познаваш Бога, това значи, да използуваш всички добри мисли, чувства и желания, вложени в Битието. Това значи, всички живи същества да бъдат в съгласие помежду си. Няма да обяснявам, защо всички хора не се разбират. Ще дойде ден, когато всичко живо ще разбере закона на любовта. Тогава всички хора ще си подадат взаимно ръка.

„Кога се молиш.”

Това значи, да се самоопределиш, в идеите си. В тоя смисъл, молитвата е самоопределяне. Буквата „М”, с която започва думата „молитва” се състои от три ъгъла: двата са с върха нагоре, а средният – с върха надолу. Средният ъгъл показва, че душата която отправя молитвата си към Бога, е бременна. Качеството на молитвата се определя от плода на тая душа. Молитвата не е нищо друго, освен дълбоко желание на човешката душа да постигне нещо. За реализиране на това желание се иска участието на ума, на сърцето и на волята. Дето умът, сърцето и волята се съединяват, там молитвата се реализира. Това съединяване може да става в тъмнина, може да става и в светлина – безразлично. В какво направление се молят хората, не е важно. Едно се иска от тях – да се молят. И вълкът, като излиза вечер да си търси храна, също се моли. И добрите, и лошите хора се молят, но се различават само в резултатите от съединяването на своите мисли, чувства и действия. Няма живо същество, което да не се моли, обаче, молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Един от елементите, който участва в молитвата, е любовта.

„Влез в скришната си стаичка.”

Това значи, влез в мястото на самоопределянето. Тая стаичка подразбира мястото, дето се организират човешките мисли и чувства. Да се молиш, това значи, да отправиш своя доклад към Оня велик център, от който си излязъл. – За какво ще дадеш доклад? – За работата, която си свършил. И в отговор на това, ще стане правилна обмяна между твоите мисли и чувства и тия на съществата от възвишения свят. Ако някой мисли, че може и без молитва на тоя свят, той е на крив път. Не може без молитва. Само умрелите не се молят. Ония, които живеят във вечна тъмнина, също не се молят. Само децата, които не са се родили, не плачат, нито се молят. Души, които не са дошли на тоя свят, които не са видели светлината, не се молят. Всеки, който е дошъл в света на светлината, се моли, т. е, самоопределя се. Той е в непреривна връзка с Битието. Като знаем това, да не спъваме оня истински, естествен процес, който се извършва в нас. Не е важно, дали принадлежим към дадена религия, или не. Молитвата е предшествала всякаква религия. Религиите са дали различни форми на молитвата и с това са я изопачили. Молитвата не става по заповед. Да мислиш, че можеш да се молиш по заповед, това значи, да се самоизлъгваш. Молитвата е свободно действие на човешкия дух и на човешката душа. Когато човек иска да се самоопредели, т. е. да покаже, че се моли, той проявява мисъл, чувство и действие. Ако в молитвата не участва мисъл, чувство и действие, тя не е истинска.

„Влез в скришната си стаичка.”

Коя е тая стаичка?– Тя е единственото неопетнено място в човешкия свят. Тя е най-чистото място, дето човешко око не е проникнало, нито човешко желание се е проявило, нито човешка воля е действала. Човешката душа влиза в това девствено място и оттам отправя молбата си към своя Отец. Казвате: Не можем ли да се молим в църква, вкъщи някъде, или на улицата? – Не можеш, ще се молиш само в скришната си стаичка. Не можеш да се молиш нито в църква, нито вкъщи, нито на улицата. Скришната стаичка е вътре в тебе. Бог е определил това място със закон, който има отношение към бъдещето, което е светло и велико. В бъдеще, хората няма да живеят, както днес. Сега пътуваш и, като дойдеш до границата, веднага те питат, де е паспортът ти. Взимат паспорта ти, разглеждат чертите ти, дали отговарят на това, което е писано в него. – Защо е нужен паспорт? – Да не си някакъв престъпник. И това не е лошо, но когато говори за молитвата, Христос казва, че трябва да се съблечеш от всички човешки вярвания и постановления, да оставиш всичко настрана и да влезеш в скришната си стаичка – в своята девствена душа. Там ще разбереш дълбокия смисъл на нещата: защо живееш и защо трябва да се молиш. От това място ще разрешаваш най-великите въпроси.

И досега всички хора спорят, дали съществува Бог, или не; дали съществува религия, или не; дали светът ще се оправи, или не. Всички процеси на оправяне са в ретортите на лабораториите. Всички герои, на които кръвта изтича, омекват, стават слаби. Ако на най-големия фанатик, борец за една идея, пукнат главата му и остават да изтече едно кило кръв, той веднага омеква, отрича се от идеята и казва: Нека други се борят вече, аз достатъчно дадох от себе си. Следователно, войната се дължи на факта, че в хората се събира излишна кръв, която трябва да се пролее. От другия свят идат същества да вземат излишната кръв на човека. Всяка частица от човешката кръв отговаря на нещо вън от него. Например, ти искаш да имаш много пари. Количеството пари, които искаш да притежаваш, отговаря на известно количество кръв в твоя организъм. Всеки предмет, който човек владее отвън, отговаря на известно количество кръв в него. Тая кръв контролира и пази предмета. – Възможно ли е това? – Направи опит, да се убедиш. Под „кръв” разбирам вътрешната сила на човека. Ако искаш жито, донеси чувал. Готов съм да напълня чувала ти догоре, но сам ще го носиш. Колко жито ще носиш? Колкото е силата ти. Количеството жито, което ще ти дам, се определя от твоята сила. На същото основание, казвам: Постигането на нашите желания се определя от количеството на нашата кръв, т. е. от нашата вътрешна сила.

Христос казва; „Влез в тайната си стаичка, за да се освободиш от излишната кръв.” Всеки, който притежава повече кръв, отколкото му трябва, е изложен на катастрофа. За да изтече тая кръв, или ще му пукнат някъде главата, или ще го изпратят на бойното поле; Ще дойдат крадци и разбойници да го оберат. – Кои са крадците и разбойниците? – Неговите синове и дъщери. Той казва: Ще оставя богатството си на своя син. Да, но твоят син ще те опропасти, както ти опропасти хиляди семейства.

„Кога се молиш.”

Молитвата е процес, който уравновесява силите на доброто и на злото. Ако се молиш, както трябва, няма да имаш никакви злини в живота си. Повечето хора не знаят да се молят. Те се молят в църквите, по улиците, в кафенетата, но не и там, дето трябва. Това е една от големите злини в света. Питам религиозните хора, които вярват в Христа, които Го приемат за Син Божи, какво направиха досега? В първите векове на Римската империя християните бяха гонени и преследвани, следователно, естествено беше да не се проявяват. Но във времето на Константин Велики се даде право на християните да турят ред и порядък в света. Какво направиха досега? Лесно е да се възмущаваш от ония, които постъпваха жестоко с християните, но какво направиха и какво правят сегашните християни? Те туриха корони на главите си, патерици в ръцете си, но живееха по езически. Влиза владиката в черква, облича мантията си, поглежда към всички, благославя ги, но като излезе от черквата, отива в митрополията, да разглежда бракоразводни дела. – Защо тия хора не оправят света? – Има нещо, което им препятства. Има една опасност, която се крие в самия човек. Това не е за осъждане, но опасността иде от факта, че хората сами се лъжат. И християните сами се лъжат. Християнските народи трябваше да направят опит, да приложат Христовото учение. Тогава нямаше да става нужда да се приложи насилието, да се убиват стотици хиляди и милиони хора. Казват, че са станали много убийства. Не, вие още не сте достигнали до това, което инквизицията извърши. Казват, че били застреляни две хиляди свещеници и 500 епископи. Римската църква изгори милиони хора. Значи, сегашните християни не са толкова жестоки, колкото са били хората на миналото. Но, ако и болшевиците вървят по същия път, нищо няма да постигнат. Ще дойде време, когато богатите ще станат пролетарии, а пролетариите – богати, но и това няма да оправи света. Сегашните кривоверни ще станат правоверни, а правоверните – кривоверни. Важно е да се оправи светът. Кой ще го оправи, това е второстепенен въпрос.

Казвате, че културните хора ще оправят света. Каква е културата на сегашните хора? Растенията и цветята приемат сокове, обработват ги и образуват аромата в тях. Приятно ти е да помиришеш едно цвете. Хората приемат аромат от растенията и, като мине през тях, те отделят вещества, които сами не могат да понасят. Такива културни хора сте всички. – Защо обществата не прогресират? – От много извержения. Преди години, някой си сънувал, че в скоро време израсла една голяма, хубава лоза. Не минало много време, лозата започнала да изсъхва. Потърсил причината и видял, че корените й били покрити с човешки извержения. – Какво представят тия извержения? – Нечистите човешки мисли и желания. Християнската църква трябва да работи за човечеството, да пречисти човешките мисли и желания. От години говоря на българите, но те не разбират и не слушат. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиците ще дойдат. Аз говоря за мир и любов, за Божествения принцип, който ще спаси човечеството. Ние трябва да се молим да дадем път на Божествения принцип в себе си. Откажем ли на тоя принцип, ще дойде омразата. Нека направят опит в малък размер. Нека ми дадат едно село от сто къщи, да приложа закона на любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът след 10 – 20 години. Нека видят българите, как се управлява. Законите, с които ще управлявам, ще извадя от човешкото тяло. Като приложа Божествената конституция, всичко ще тръгне по мед и масло. На сто случая ще има едва едно изключение. – Може ли това да стане при сегашните условия, при сегашния ред и порядък? – Не може. Човек, който не се храни, не диша, не мисли и не чувства, умира. – Можеш ли да възкресиш човека? – На оня, който не се храни, не диша, не мисли, не чувства и не действа, никой не може да му помогне.

Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тая молитва е мощна, тя върши чудеса. Ако обиденият, изневереният мъж каже, че ще отмъсти на своя съперник, неговата закана е силна като молитвата. Той се заканва и успява. И ангелите, и херувимите му помагат да си отмъсти. Но ако мъжът е готов да прости и да прояви доброто, тоя момент е по-силен от отмъщението. Цялото небе и Бог му идат на помощ.

„Кога се молиш, влез в скришната си стаичка.”

Моли се и не се връщай към старото. Моли се за живите хора, носители на бъдещата култура, а не за умрелите. Който не иска да се моли, свободен е да не се моли. За себе си казвам: За умрели хора не се моля. – Бог да прости нашите умрели! – Няма защо да ги прощава. Бог прощава на живите, а не на умрелите. Смешно е да се молиш за умрял кон, който мирише. Моли се за живи хора. Да се молиш за умрели хора, това е заблуждение, което няма нищо общо с християнството. Който върши добро, е жив; който върши престъпления, е умрял.

Хората се делят на леви и на десни. Така се делят и философите, и учените. И в камарата има леви и десни. Понякога левите са десни, а десните – леви. Често управляващите са криви хора, а някога обратно: управляващите са прави, а управляемите криви. При сегашните условия не може да кажете, коя партия да дойде на власт. В България трябва да дойде партията на живите хора, а партията на умрелите, Господ да я помете. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре. Не взимайте това помитане в лош смисъл. Както жената мете къщата и я чисти, така ще се измете и партията на умрелите хора, т. е. партията на смъртта. След това се запитайте: Живи ли да бъдем, или умрели? – Живи. – За умрелите ли да се молим, или за живите? – За живите. Аз не искам да засягам вашите чувства, както и тия на приятелите, но изнасям една велика Божествена истина. Казвам: Досега всички хора са страдали и страдат само от лъжи. Лъжете себе си, лъжете хората, лъжете и Бога. Лъжата създаде всички нещастия в света. Лъжата може да е на мястото си, но кога? Ако орелът нападне един умрял вол, той е на мястото си, но ако напада вола, който оре на нивата, не е на мястото си. Тогава той върши престъпление. Да заравяш умрял човек в земята, това е добро; да заравяш жив човек в земята, това е престъпление.

Христос казва:  „Влез в скришната си стаичка и се помоли на Бога.”

Това значи: Определи се към Бога в положителен смисъл. Определиш ли се, ти ще прогледаш през очите на Бога, на всички окръжаващи и ще разбереш, че те са твои братя. Ние сме пратени на земята не да оправяме света, но да работим. Чудни са някои лекари, които практикуват гипсирането. Като видят, че кракът на болния е счупен, те веднага го турят в гипс. Ако се окаже, че кракът не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова. Случва се, че кракът зараства накриво. Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки. Първата им работа е внимателно да наместят счупените кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи кракът, и да оставят природата да довърши работата. От страна не лекаря се иска изкуство да намества счупените кости, а останалата работа ще свърши Бог. Христос казва: „Отец твой, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Значи, всичко, което желаеш, Отец ти ще ти го даде. Така ще се реализира силното желание на момата и на момъка. Някоя мома, например,- започва да мечтае за женитба и определя, какъв да бъде възлюбеният й: рус, със сини очи, добре облечен, умен, добър, с добра обхода. Не се минава много време, тоя момък иде при момата, предлага й своята любов. Той е уверен, че тя ще му отговори, защото вътрешно чувства, че отгоре е определен за нея.

Един ден, когато България бъде толкова вярваща, колкото тази мома, и тя ще помисли, какво управление да- има, кой да я управлява. И каквото пожелае, това ще бъде. Казваш: Искам пари на заем. – Колко искаш? Определи точно, колко искаш. – Искам жито, ечемик, царевица. – И това ще бъде, но определи точно, по колко крини искаш. – Искам 15 крини жито, 3 крини царевица, една крина боб, три крини леща. – Каквото искаш, ще ти се даде. Ето, вземи всичко това и го използувай за своето благо, както и за благото на окръжаващите. От две хиляди години се проповядва Христовото учение, но нищо не излиза. – Защо? – Защото не се спазват условията, при които семето завързва. Проповядването е сеене, при което семето трябва да завърже и даде плод.

Сега, като говоря така, някои от вас харесват, каквото говоря, а други се съмняват и казват: Ние знаем, защо ни говори той. И аз зная, защо говоря. При това, не говоря с пипане, слепешката. Определено говоря, че ние трябва да се молим. – Значи, трябва да бъдем религиозни. – Не е нужно да бъдем религиозни. Религията подразбира свързване, а от свързването произлиза думата „лига, легия.” Когато човек си представи, че нещо е много сладко, образуват се слюнки в устата му. Казано е, че ще се молиш и ще служиш на Бога в дух и истина. Под „дух” подразбира със сила, а „истина” подразбира всички разумни закони, между които има тясна връзка. Казвам: Да си духовен, не значи да си религиозен. Под “духовен” разбирам силен човек. Силен е оня, който при вида на отворената и пълна с злато каса, остава тих и спокоен и казва: Не се нуждая от пари. Ако си добър музикант, като Паганини, защо ти са пари? Ще вземеш цигулката си и ще свириш, а парите ще вървят след тебе. Вече 40 години работя между българите и само едно чувам: Пари, пари! Ето, вече имат пари. Едно време българите бяха идолопоклонници, а днес са иконопоклонници – кланят се на парата, като на икона. Те не трябва да бъдат нито идолопоклонници, нито иконопоклонници. Това не е молитва. Българите трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят. Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове. Днес има богати хора, но те са още иконопоклонници. Много от сегашните хора продават икони. Ние знаем, какви са техните икони. Не се позволява на културните хора да се кланят на идоли и на икони. Да ги турят за украшения, може, но да влагат надеждата си в тях, това е престъпно. Жената, като види парите на мъжа си, не трябва да ги пожелае, но да каже: Това е иконопоклонство. Служи си с парите, без да им се кланяш. Парите могат да изчезнат. Какво ще правиш тогава? Ще кажеш, че не можеш да живееш. Това е иконопоклонство. Някой иска да има звонкови монети. Щом ги иска, ще се ожени за тях. Утре ще дойдат болшевиците. Какво ще правиш тогава? Аз не говоря за сегашните болшевици, но за ония, които искат да бъдат свободни, а ограничават свободата на другите. Има и съдии такива.

Щом сме дошли на земята, трябва да се ползуваме от Христовото учение. Не сме дошли да използуваме хората, да ги впрегнем на работа и да ги мушкаме с остен. Това не е култура. Един Закон има, и всички трябва еднакво да се подчиняваме на Него. Той трябва да бъде написан в сърцата ни, и всеки да бъде съдия на себе си, сам да следи за неговото прилагане. Често хората менят убеждението си, според общественото мнение. Според мене, общественото мнение се променя, както времето: лятно време едно, зимно време друго. Земята е причина за промяната на общественото мнение. – Защо? – Защото оста й е отклонена на 23 градуса от първоначалното положение. Един ден, когато оста на земята се изправи и заеме перпендикулярно положение, тогава общественото мнение ще се установи. Тогава ще дойдат добри времена за човечеството.

Каквото е станало с земята, същото забелязваме и в човешкия мозък. И той се е отклонил на 23° от правия ъгъл. Ето защо, нашите мисли, нашите философски разсъждения са на 23° далеч от истината. Сегашната философия и сегашните вярвания на хората са далеч 23° от любовта. – Кога ще се оправи светът? – Когато изправите оста на вашия мозък на 90°. Това значи, светът да се пречисти и да дойде хармонията и възкресението за човешките души. При това положение, човек е готов да се откаже от всичко временно и преходно. Дойде някой да иска къщата му. Той не се противопоставя, но казва: Заповядай, влез в къщата. Тя не е моя собственост. Оставя къщата и излиза вън. Казвате: Лесно се говори, защото нямаш своя къща. – Всички ваши къщи са и мои. Ако един ден отида в пространството, ще посещавам всички къщи като свои: дето искам, там ще вляза; каквото пожелая, ще го взема. Обаче, не искам да минавам през тесни дупки. Ако искам да стана царски син, и това мога да постигна. Ще се родя в царски дом и ще стана царски син. Раждането е минаване през тясна дупка.

„Кога се молиш, влез в скришната си стаичка.”

Какво ще правя там? – Ще се запознаеш с човешките души, ще започнеш да ги разбираш и да се разговаряш с тях. И тогава, като срещнеш един човек, ще го познаеш и ще кажеш: Ето човекът, когото търся. Сега се срещате и се разочаровате един от друг. По колко пъти на ден лицето ви се променя: става ту бледо, ту червено. Ти се молиш, но твоята молитва нищо не ти допринася. Едно нещо е да се молиш вън, т. е. вън от духовния свят, друго нещо е да се молиш в скришната си стаичка, т. е. в духовния свят. Малцина са влезли в скришната си стаичка. Който влезе в тая стаичка, става господар на себе си и възкръсва. – Кой човек не възкръсва? – Който не излиза от скришната стаичка, Ще влезеш в скришната стаичка и ще излезеш вън. Казвате: Такова възкресение ли очакваме? Вие приличате на млада мома, която очаква някой княжески син. Като не дойде той, дохожда един беден, скромен момък. Тя го поглежда и казва: Княжеският син закъсня. Няма повече да го чакам, ще взема бедния момък.

Помнете:  Докато сте вън от стаичката си, никога няма да разберете Христовото учение. Влезете ли в стаичката си, истината, правдата, любовта ще царуват във вас. Волята, умът, сърцето ще се проявят с всичката си сила – никакво недоволство, никаква сянка няма да се яви на лицето ви. Питате: Вън ли съм, или вътре в стаичката? – Вън сте, всички сте вън. Някога правите опит, влезете вътре, постоите десетина секунди и пак излизате вън. Доброто и възвишено настроение, което понякога имате, както и желанието ви да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия, това се дължи на момента, който сте прекарали в тайната си стаичка. – Нали сме правоверни? – Според мене, правоверен е само оня, който е в тайната си стаичка. На оня, който е в тая стаичка, моето почитание и благословение. За него всякога мога да се моля. Оня, който стои вън от стаичката си и само философства, той е далеч от мене – за него не мога да се моля. Той казва: Помоли се за мене. – Влез в скришната си стаичка, заедно ще се помолим. Казвате: Човек трябва да бъде силен, за да приложи Христовото учение. – Щом намирате, че сте слаби, децата ви ще приложат това учение. Те ще оправят света. Майката живее само за детето си, понеже то внася подтик, импулс в нея. Детето е цар за майката: каквото заповяда, тя изпълнява. Изпълнява се заповедта на онова дете, което внася подтик към наука, към култура. На такъв цар и аз бих се молил. На такъв цар бих изпратил много подаръци и бих казал: Достоен си да управляваш.

Христос казва:  „Като се молиш, влез в скришната си стаичка.”

Тая стаичка е една гатанка, още неразрешена, И философи, и учени са мислили и мислят върху тая гатанка, но не са я разрешили. Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал. Там само ангелите живеят. И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно.” Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш, какво нещо е Господ, Той не е такъв, какъвто философите и богословите Го описват. Те не Го познават, защото оста на техния мозък е изкривена. Всички, които ме слушате днес, влезте в скришната си стаичка и се помолете на Бога. Това, което пожелаете в тайно, Бог ще ви го въздаде наяве. Като казвам, че всичко ще ви се въздаде, имам пред вид белите българи. Добри хора са тия българи, велико бъдеще ги очаква.

Какво означава думата „българин”? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под „българин” разбирам човек, който търси Учителя си, намира Го и учи. От гледището на Божествената филология, това е значението на думата „българин.” Като българин, намери своя велик Учител и кажи: Велики Учителю на светлината, ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш. Значи, българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен, как трябва да се живее. – Българин ли съм? – Ако ме разбираш, българин си; ако не ме разбираш, не си българин.

Желая ви да се върнете по домовете си с думата „българин” и да намерите своя велик Учител.

Желая ви да влезете във вашата скришна стаичка и да се помолите Отцу вашему, Който вижда в тайно. И ще ви въздаде всичко наяве. Не се плашете от Парижката конференция, нито от болшевиците и от гърците – от никого не се плашете.

Бъдете свободни граждани на живата земя, и тя ще бъде ваша.

http://douno.hit.bg/
http://www.bialobratstvo.info/

2 Отговора to “КОГАТО СЕ МОЛИШ”


  1. ДА СЛЕДВАМЕ ПЪТЯ И СЛОВОТО НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ-ДЪНОВ-ПОКЛОН ПРЕД ДЕЛОТО МУ И ЖИВОТА МУ!!!

  2. Маргарита Says:

    Велики думи на Велик Учител – нека му се поклоним и да го последваме! Нека бъдем българи!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: