Писмо от Maha-Chohan или „Писмото на Великият магистър“

10/09/2009

Доктрината, провъзгласявана от нас, е единствено истинската и с помощта на доказателствата, които ние възнамеряваме да представим, тя трябва в края на краищата да възтържествува, като всяка истина. Освен това, абсолютно необходимо е малко по малко тя да се внедрява в живота, подкрепяйки нейните теории – представляващи неопровержими факти за тези, които знаят – с непосредствени изводи, които се потвърждават от свидетелствата на съвременната точна наука. Будизмът, очистен от неговите религиозни предразсъдъци, представлява вечна истина и всеки, който полага труд в това направление, се труди за Теософията, за Божествената мъдрост, която е синоним на Истината. За да могат нашите учения да взаимодействат с така наричания морален кодекс или понятията за справедливост, непорочност, самоотверженост, милосърдие и т.н., ние сме длъжни да популяризираме знанието на Теософията. Това не е лична цел за собствено достигане на Нирвана (кулминацията на цялото знание и абсолютната мъдрост) – представляваща в края на краищата само възвишен и прекрасен егоизъм, а самоотвержено търсене на най-добрите способи за извеждане на ближния на правилния път, да се подбудят колкото може повече хора да извлекат полза от това, което е присъщо на истинския теософ.
Може да се каже, че мислещата част на човечеството бързо се придвижва към разделяне на два класа: единият, без да осъзнава, сам си подготвя продължителен период на временно унищожение или състояние на несъзнателност, вследствие капитулацията на интелекта си и на неговото изтласкване в тесния коловоз на фанатизма и суеверието – процес, който не може да не предизвика пълна деформация на мислещия принцип; другият (клас) необуздано угажда на своите животински пристрастия, умишлено стремейки се да се подчини в случай на неуспех на пълното унищожение (с наркотици, алкохолизъм) и е обречен на хилядолетия израждане след своето физическо разложение. Тези интелигентни класи, въздействайки на невежите маси, които гледат на тях почтително като на прекрасни и подходящи образци за подражаване и които те по този начин изкушават, сами деградират и нравствено погубват тези, които са длъжни да покровителствуват и да им бъдат ръководители. В тази обстановка на рушащи се предразсъдъци и все повече стигащ до упадък груб материализъм, за бялата гълъбица на истината едва ли ще се намери място, където да даде почивка на уморените си и пропъждани крачета.
Дошло е времето, когато Теософията трябва да излезе на авансцената на живота: синовете на Теософите, вероятно, ще станат Теософи по-скоро, отколкото който и да било друг. Нито един посланик на Истината , нито един пророк никога още в течение на своя живот не е постигнал пълен триумф, даже Буда. Теософското общество беше избрано като крайъгълен камък, като фундамент на бъдещите религии на човечеството. За да бъде постигната поставената цел, беше решено да се прибегне към по-широкото, по-мъдро и особено по-благожелателно обединяване на богатите с хората без всякакво звание, алфата и омегата на обществото. Бялата раса трябва първа да протегне братска ръка на чернокожите народи – да нарече бедния, презрения, “черния”, брат. Може би тази перспектива няма да се посрещне с усмивка от всички, но който възразява срещу този принцип, той не е Теософ.
При този все по нарастващ триумф и заедно с това злоупотреба със свободната мисъл и свободата (всемирното царство на Сатаната, както би го нарекъл Елифас Леви), как може да бъде удържан войнственият “естествен” инстинкт на човека от натрапените на света нечувани до сега жестокости и гнусни престъпления, тирания, несправедливост и т.н., ако не чрез смекчаващото влияние на братството и практическото прилагане в живота на езотеричните доктрини на Буда? Тъй като всеки знае, че всеобщото освобождение от всеобхватната и изпълваща всичко сила или закон,- наричана от свещениците Бог, а от философите на всички времена Будха, Божествена мъдрост, Просвещение, Теософия, – означава, следователно, и освобождаване от авторитета на човешкия закон. Веднъж освободените от оковите и избавени от мъртвия товар на догматичните тълкувания, личните имена, антропоморфичните концепции, намиращи се на служба и получаващи заплата свещеници, фундаменталните (религиозни) доктрини ще бъдат принудени да се сравняват с (другите) идентични по тяхното езотерично значение. Тогава ще се открие, че Озирис, Кришна, Буда, Христос –са различни наименования на един и същ Царствен път за достигане на крайното блаженство – Нирвана. Мистичното Християнство,- тоест, така да се каже, Християнството, което учи на самоусъвършенстване и спасение чрез нашия собствен седми принцип, като този освободен Парам-Атма е наречен от някои Христос, от други – Буда и е еквивалент на духовното възраждане или на второто раждане в духа, – го признава за точно толкова истинен, като и Нирваната в Будизма. Всички ние имаме нужда да се избавим от собственото Его, илюзорното видимо “Аз”, за да осъзнаем нашето истинско “Аз” в трансцедентния божествен живот. Ако не сме егоисти, ние трябва да прилагаме усилия, за да накараме и други хора да видят тази истина, да осъзнаят реалността на това трансцедентно “Аз” (Индивидуалността), – Будхи, Христос или Бога на всеки проповедник. Ето защо даже и екзотеричният Будизъм е най-надежден път, довеждащ хората до единната езотерична истина.
Ние смятаме, че сега в света, бил той Християнски, Мюсюлмански или Езически, справедливостта се игнорира, а понятията чест и милосърдие са оставени на произвола. С една дума, виждайки това, че главните цели та Т.О. ще бъдат неправилно изтълкувани от тези, които най-охотно искат да ни служат лично, – как тогава можем да имаме работа с останалото човечество, с бичът, известен на всички като “борба за живот”, който представлява реалният и най – плодоносен източник на повечето от нещастията, страданията и на всички престъпления. Защо тази борба се е превърнала във всеобща схема за целия свят? Ние отговаряме: защото нито една религия, с изключение на Будизма, до сега не е учила хората на практическо презрение към земния живот, докато всяка от тях, пак само с това изключение, чрез своя ад, вечни мъки и проклятия е всявала в хората най-голям страх от смъртта. Затова ние намираме, че борбата за живот най-яростно свирепства в Християнските страни и превалира особено в Европа и Америка. Тя отслабва в езическите страни и е напълно непозната сред будистите. В Китай по време на глад в най-неосведомените за своята собствена и за другите религии маса, било отбелязано, че майките, които са изяждали своите деца, са принадлежали към населени пунктове с най-много Християнски мисионери, а там, където не е имало нито един и единствено бонзите са управлявали земята, населението е умирало с най-дълбоко равнодушие. Ако бяха учили хората да разбират, че животът на тази земя, даже и най-щастливият, е само едно бреме и илюзия, че това е нашата собствена карма, тоест причината, предизвикваща следствията, нашият собствен съдия и нашият спасител в бъдещите животи, голямата борба за съществуване бързо щеше да изгуби своята сила и интензивност. В Будистките страни няма каторги, а сред будистите от Тибет престъпленията са почти неизвестни. Светът и преди всичко Християнският, пребиваващ в продължение на 2000 години под властта на личния Бог и на своите политически и социални системи, основани на тази същата идея, днес е претърпял крах, показвайки своята несъстоятелност.
Когато някои Теософи казват:”Ние нямаме нищо общо с всичко това; нисшите съсловия и подчинените раси (Индия, например, според разбирането на англичаните) не ни интересуват и трябва да се справят сами както могат” , – то какво става с нашите благородни обети, благопожелания, филантропии, реформи и така нататък? Не представляват ли тези обети издевателство и насмешка? А щом са насмешка, могат ли да бъдат истинен път? Трябва ли ние да се посветим на обучението на няколко Европейци, изхранвани със средствата на своята страна – много от тях отрупани с подаръци от сляпата съдба – на такива неща, като: звучене на камбаната, растеж на чашата, духовен телефон и формиране на астралното тяло, оставяйки гъмжилото от милиони невежи хора, бедни и презрени, да се грижат сами за себе си и за своето бъдеще, доколкото могат? Никога! По добре да загине Теософското Общество с неговите двама нещастни основатели, отколкото да му позволим да се превърне не в нещо друго, а в академия по магия или салон по окултизъм. Би било достатъчно странна идея, братя мои, да се приеме, че ние – преданите последователи на духовното въплъщение на абсолютното самопожертване, благотворителност, божествена доброта, както и на всички други висши (достижими на тази земя) добродетели, на човека на човеците Гаутама Буда – някога можем да позволим Т.О. да се превърне в олицетворение на егоизма, остров на спасението за меншинството, напълно лишено от мисълта за благото на болшинството. Измежду няколкото мимолетни впечатления, получени от Европейците за Тибет и неговата мистична Йерархия от “съвършени Лами” има едно, което е било правилно разбрано и описано:”В инкарнациите си на Бодхисатва Падма Пани или Авалокитешвара, Цзонг-ка-па и Амитабха са се отказали при смъртта от Будоподобното състояние – тоест от summum bonum на блаженството и индивидуалното лично щастие, което означава, че те трябва да се раждат отново и отново за благото на човечеството.”(Рис Дейвис) С други думи, те отново и отново ще се подлагат на страдания, заточени в земната плът и всички несгоди на живота. И при едно такова самопожертване, повтарящо се в продължение на дълги и мрачни столетия, да станат в бъдеще средство за спасение единствено на една малка купчинка хора, избрани от различни раси на човечеството! А ние, смирените ученици на тези съвършени Лами, както някои очакват, да разрешим Т.О. да се отрече от благородната си титла – Братя на цялото човечество, – за да се нарече просто школа по психология. Не, не, скъпи братя, вие вече твърде дълго се заблуждавате. Хайде да се разбираме един друг. Този, който не се чувства достатъчно компетентен, за да разбере достатъчно добре благородната идея и да работи за нея, той не трябва да поема върху себе си задача, която няма да е по силите му. Но едва ли ще се намери дори един Теософ в цялото Общество, който да не бъде в състояние действено да помогне на делото, ако поправя погрешните мнения на профаните, прилагайки самият той тази идея на практика. А що се касае за онзи благороден и неегоистичен човек, който действително би ни помогнал за тази божествена задача в Индия, то всички наши минали и настоящи знания не стигат, за да го възнаградим.
Обяснявайки нашите възгледи и стремежи, аз бих искал да добавя още няколко думи. Формално погледнато, религията и философията би трябвало да дават решението на всеки проблем. Но обстоятелството, че светът се намира в такива ужасяващи условия, в действителност убедително доказва, че нито една от неговите религии и философии, – при това тези на “цивилизованите” раси по-малко, от която и да било друга – никога не са притежавали “истината”. Правилните и логични обяснения на въпроса с големия двойствен принцип за истината и лъжата, доброто и злото, свободата и деспотизма, болката и удоволствието, егоизма и алтруизма, – са така невъзможни за тях и сега, както са били и преди 1881 години (по времето на Христа). Сега те са още по-далеч от тяхното разрешение от когато и да било; въпреки това, някъде трябва да съществува съответното обяснение на тези въпроси и ако нашите доктрини доказват своето правомощие и способност да направят това, то светът скоро ще признае тази истинна философия, истинна религия, истинна светлина, която дава истината и нищо друго освен истината.
Истината си е Истина, независимо от коя страна се гледа.

Бележка: В мистерия  е забулено това писмо, оригинала никога не е бил намерен.  Още в средата 80-те години на 19 век, то е публикувано на части, изцяло или частично, но не се публикува открито до 1886, когато Джон С. Бънди,  главен редактор на Religio-Philosophical Journal and Weekly Occult News, Чикаго, Илинойс , не го публикува на 26 юни (vol. xl, No. 18). То е известно също като „Писмо от Maha-Chohan“ или „писмото на Великият магистър.“
Текстът, който използваме, се приема за най-ранно копие от писмото, запазено от АП Синет, към когото е било адресирано, и е включено от него, заедно с други писма на Махатмите (като номер 11 до Хюм) в тетрадка, сега съхранявана в Британския музей (Махатма Papers, Vol. VI, Допълнителна МС. 45289 А).  http://www.blavatskyarchives.com/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: