Николай Рьорих през погледа на Богомил Райнов

21/08/2009

Николай Константинович Рьорих е роден на 27 Септем­ври (10 Октомври) 1874 в Петербург. В най-ранните му спомени присъства странна картина: висока заснежена планина, озарена от ро­зовия залез. По-късно се оказва, че розовият пейзаж, откроя­ващ се върху синята стена на гостната, представлява изглед от Хималаите – прочутият връх Канченденга, на границата на Сиким и Непал. И никой не може да обясни откъде и как този хималайски пейзаж е попаднал в дома на петербургския нотариус, за да се вреже неизличимо в съзнанието на детето.

Когато детето става юноша и завършва гимназия, въз­никва въпросът за следването. Нотариусът естествено иска синът му да стане юрист, за да поеме ръководството на кан­тората, но синът желае да влезе в Художествената академия. Назрелият конфликт бива избегнат благодарение тактичността на младия Рьорих, и сблъсъкът завършва с компромис: Ни­колай ще следва едновременно академията и юридическия факултет. В бъдеще противниците на Н. Р. неведнъж ще го обвиняват в склонност към компромиси, без да си дават смет­ка, че той прибягва само към такива компромиси, които му позволяват да постигне предварително набелязаната цел.

Това умение да заобикаля препятствията, без да се отк­лонява от избрания път Рьорих проявява и в развитието си като художник. Едва завършил академията той се озовава пред бушуващите по онова време борби между традиционалисти и авангардисти. Н. Р. не се присъединява безрезервно към нито един от двата лагера, но и не се стреми към позицията на неутралитет. Той държи да бъде верен не на някакви лаге­ри, а на себе си, не отбягва полемиките, обаче смята, че един художествен възглед най-добре се отстоява чрез творчески дела. И делата не закъсняват. Младият живописец твърде бър­зо привлича вниманието с необичайните си платна, съвсем различни по дух както от традиционализма, така и от само­целното новаторство.

Сюжетите на картините му от онова време са свързани с най-далечното минало, с човешката предистория. Затова съв­сем естествени са и интересите му към археологията. През 1899 при едно пътуване той решава да се отбие в имението на княз Путятин, също археолог. Князът не е у дома си. Се­мейството е събрано в трапезарията. Гостът, поканен да сед­не в предверието, бива сякаш забравен.

Мръква се. В помещението, вече тънещо в здрач, без­шумно е влязло стройно момиче. Светлите му замислени очи са отправени към посетителя:

– Вие… кого чакате?

Ако художникът отвърнал „чакам вас“, това би било най-точният отговор. Девойката, случайно озовала се в имението, където Рьорих също случайно се отбива, е Елена Ивановна. И тук, в здрача на непознатия хол става първата среща на тези двама души, обречени един на друг за цял живот.

Подир първата среща следват и други. Впрочем не тол­кова много, защото скоро въпросът за брака бива решен. Не закъсняват и усложненията: живописецът трябва да замине на специализация в Париж, а не му достигат средства, за да вземе със себе си и Елена, тъй че сватбата бива отложена. Едва заминал обаче, близките на девойката предприемат ор­ганизиран натиск, за да я принудят да се ожени за друг канди­дат, собственик на параходи и милионер. Е. И. трябва да от­бива тия семейни атаки в продължение на цели две години и по-точно до момента, когато Рьорих се връща и двамата се венчават.

В творчеството на Н. Р., наред с темите от древния сла­вянски живот все по-определено почва да се очертава една друга сюжетна линия – тази на индийските мотиви. Може да изглежда странно, че подобни мотиви ще вълнуват един рус­ки художник, който при това никога не е ходил в Индия, но фактът е налице, а обяснението липсва. Сам Ръорих, когато ще засегне много по-късно този въпрос, ще се задоволи с кон­статации, избягвайки обясненията:

Връзката с Индия се очерта от самото детинство. На­шето имение Извара бе определено от Тагор като санскритско слово. В съседство с нас по времето на Екатерина бил живял някакъв индуски раджа и още личаха следите на монголски парк. В къщи имаше стара картина, изобразяваща някаква величествена планина и винаги привличаща особено вниманието ми. Едва по-късно разбрах от книгата на Брайан Ходсън, че това бе знаменитата Канченденга. Вуйчото на Еле­на Ивановна в средата на миналото столетие бил заминал за Индия, сетне се появил в прекрасен раджпутански костюм на един придворен бал в Петербург и отново заминал за Ин­дия. Оттогава вече не чули за него. Още от 1905 г. много (мои) картини и очерци бяха посветени на Индия.

Дълбокият интерес на Рьорих към далечната страна е бил поддържан естествено не само от картини и семейни по­верия. Имало е и срещи с живи хора. За някои от тези хора съществуват доста точни сведения – напр. бурятът Агаван Доржиев, довереник и пратеник на Далай Лама. Доржиев по­лучава будисткото си образование в Тибет и когато по една мисия на Далай Лама пристига в Русия, многократно се сре­ща с Н. Р.

Интересът към Индия би могъл, разбира се, да бъде ин­терпретиран и просто като смътно влечение към екзотиката и древната мъдрост на една далечна страна. Но смътните влече­ния не са свойствени на Рьорих. В една страница от неговия дневник, датирана 26 октомври 1917 е записано следното:

Правя поклон до земята към Учителите на Индия. Те внесоха в хаоса на нашия живот истинно творчество, и ра­дост на духа, и ползотворна тишина. Във време на крайна нужда те ни изпратиха зов. Спокоен, убедителен, мъдър.


Откъс от книгата на Богомил Райнов – „Тайното учение“

2 Отговора to “Николай Рьорих през погледа на Богомил Райнов”

  1. Sonia Sokratova Says:

    hare Krishna

  2. Nadia Says:

    Hare Krishna!🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: