ЛИТУРГИЯ ЗА ТЯЛОТО

19/08/2009

Това, което Възприемате като плътно физическо образу­вание, наречено тяло, което е подвластно на болести, старост и смърт, не е реално – това не сте Вие. То е погрешно възприятие за същностната ви реалност, която е отвъд раждането и смъртта, и се дължи на ограничения­та на ума, който, след като е загубил връзка с Битието, създава тялото като доказателство в подкрепа на илю­зорната му вяра в отделността и като оправдание за със­тоянието му на страх. Но не се отказвайте от тялото, защото вътре в този символ на тленното, ограничено­то и смъртта, който възприемате като илюзорно тво­рение на ума, се крие великолепието на вашата същност­на и безсмъртна реалност. Не насочвайте вниманието си другаде в търсене на Истината, защото няма да я наме­рите другаде, освен в тялото си.

Не се борете с тялото, защото така се борите срещу собствената ви реалност. Вие сте вашето тяло. Тялото, което можете да видите и докоснете, е само тънък илю­зорен воал. Зад него се крие невидимото вътрешно тяло, дверите към Битието, Непроявеният живот. Чрез вът­решното тяло сте неделимо свързани с този нематериализиран Единен Живот – в който няма раждане и смърт и който присъства вечно. Чрез вътрешното тяло сте за­винаги едно с Бога.

***

Ключът е в това, да бъдете в състояние на непрестанна свързаност със своето вътрешно тяло – да го усещате непрекъснато. Това бързо ще задълбочи и промени живо­та ви. Колкото повече съзнание насочвате към вътреш­ното тяло, толкова повече се повишава вибрационната му честота, също като светлина, която се усилва, когато завъртите копчето за регулиране и увеличавате притока на електричество. На това пo-високо енергийно ниво негативността вече не може да ви въздейства и вие привличате нови обстоятелства, които отразяват тази по-висока честота.

Ако задържате колкото може повече вниманието си в тялото, ще бъдете закотвени в Настоящето. Няма да се загубите във външния свят, нито в ума си. Мислите и емоциите, страховете и желанията до известна степен могат да останат, но вече няма да ви владеят.

***

В един добре функциониращ организъм емоцията има много кратък живот. Тя е като моментна вълничка, набраздила повърхността на Битието. Но когато не сте в тялото си, емоцията може да остане във вас дни и седми­ци, или да се свърже с други емоции със сходна честота, които са се слели и са се превърнали в болково тяло – па­разит, който може да живее във вас години наред и да се храни от енергията ви, да причинява физически заболява­ния и да прави живота ви нещастен.

И така, насочете вниманието си към почувстването на емоцията и вижте дали умът ви не се е вкопчил в някакъв болезнен навик – обвинение, самосъжаление или недоволст­во – от който емоцията да се храни. Ако е така, това оз­начава, че не сте простили. Непрощаването може да бъде към друг човек или към вас самите, но спокойно може да бъде към ситуация или състояние – минало, настоящо или бъдещо, – които умът ви отказва да приеме. Да, може да има непрощаване дори към нещо бъдещо. Това е отказът на ума да приеме несигурността, да приеме, че бъдещето в крайна сметка е извън контрола му. Да простиш означа­ва да се откажеш от страданието и скръбта. Това се случ­ва естествено, след като осъзнаете, че от тях няма никак­ва полза, освен че укрепват фалшивото ви самоусещане, Прощаване означава да не се съпротивлявате срещу живо­та, а да му позволите да живее чрез вас. Алтернативата е болка и страдание и силно ограничаване на потока жизнена енергия, а в много случаи и физически заболявания.

В момента, в който истински простите, си вземате обратно силата от ума. Непрощаването е в природата на ума; също като умотворното фалшиво „аз“, егото не може да оцелее без борба и конфликт. Умът не може да прощава. Само вue можете. Присъствате, влизате в тя­лото си, усещате наситения мир и спокойствие, които Битието излъчва.

***

Присъствието е чисто съзнание – съзнание, възвърнато от ума и от света на формата. Вътрешното тяло е ва­шата връзка с Неизявеното и в своя най-дълбок аспект е Неизявеното – Изворът, от който се излъчва съзнание­то, както слънцето излъчва светлина. Съзнанието за вътрешното тяло е съзнателна памет за произхода му и връщане към Извора.

***

Междувременно съзнанието за вътрешното тяло има идруги полезни последици във физическия свят. Една от тях е значителното забавяне на стареенето на физичес­кото тяло.

Макар че физическото тяло нормално остарява и от­пада доста бързо, вътрешното тяло не се променя с вре­мето, освен че можете да го почувствате по-дълбоко и все повече да бъдете него. Ако сега сте на двадесет годи­ни, ще усещате енергийното поле на вътрешното тяло точно така, както когато станете на осемдесет. То ще бъде наситено живо. Веднага щом промените обичайно­то си състояние от „извън тялото и в плен на ума“ към „в тялото и присъстващи в Настоящето“, ще почувст­вате физическото си тяло по-леко, по-чисто, по-живо. Тъй като в тялото има повече съзнание, молекулната му структура ще стане no-малко плътна. Повече съзнание означава отслабване на илюзията за материалността.

Когато се отъждествявате повече с безвремевото вътрешно тяло, отколкото с физическото, когато при­съствието ви стане обичайно поведение на съзнанието и когато миналото и бъдещето вече не владеят внимание­то ви, вие вече не трупате време в психиката, в клет­ките на тялото. Натрупването на време като психически товар от минало и бъдеще силно намалява способността на клетките за самообновяване. Затова, ако обитавате вътрешното тяло, външното ще старее много по-бавно, и дори тогава безвремевата ви същност ще прозира през външната форма и няма да изглеждате стари.

Има ли научни доказателства за това?

Опитайте и вие ще бъдете доказателството.

***

Друга полза от това упражнение във физическия свят е значителното укрепване на имунната система, когато обитавате тялото. Колкото повече съзнание влагате в него, толкова по-силна става имунната система. Сякаш всяка клетка се пробужда и се радва. Тялото обича ваше­то внимание, Това е силно средство за самоизцеление. По­вечето болести ви издебват, когато не присъствате в тялото. Ако стопанинът не е вкъщи, там ще се наста­нят всякакви тъмни типове. Когато обитавате тялото си, на неканените гости няма да им е лесно да влязат.

Укрепва не само физическата ви имунна система. Пси­хическата също се засилва значително. Тя ви предпазва от негативното умствено-емоционално поле на другите, което е силно заразно. Обитаването на тялото ви защи­тава не като ви обгражда с щит, а като повишава вибрационната честота на вашето енергийно поле, така че всякакви вибрации с по-ниска честота като страх, гняв, потиснатост и т.н. остават в една друга действител­ност. Те вече не могат да проникнат във вашето поле на съзнанието, а дори и това да стане, няма нужда да им се противите, защото просто ще преминат през него и ще отминат. Моля ви, недейте просто да приемате или да отричате това, което казвам. Проверете го.

Има една проста, но могъща медитация за самоизцеле­ние, която можете да практикувате винаги, когато има­те нужда от засилване на имунната система. Особено по­лезна е, ако я приложите при първите симптоми на забо­ляване, но помага и когато болестта вече се е окопала, ако я прилагате често и със силно фокусиране. Тя също така ще поправи всяко нарушение на енергийното ви поле от някаква форма на негативност. Но не може да замести непрекъснатото упражнение да бъдете в тялото си. Ефектът й е само временен. Ето я.

Когато имате няколко свободни минути и най-вече не­посредствено преди заспиване вечер и веднага след събуж­дане сутрин, преди да станете, „облейте“ тялото си със съзнание. Затворете очи. Легнете по гръб. Изберете раз­лични части на тялото си, върху които да съсредоточи­те вниманието си отначало за кратко: дланите, стъпала­та, ръцете, краката, корема, гърдите, главата и т.н. По­чувствайте жизнената енергия в тях възможно най-сил­но. Задръжте се петнадесетина секунди на всяка от тях. Нека след това вниманието ви премине няколко пъти през цялото тяло като вълна, от стъпалата до главата и обратно. Това трябва да ви отнеме само минута-две. После почувствайте вътрешното тяло в неговата ця­лостност, като единно енергийно поле. Задръжте това усещане няколко минути. През това време присъствайте наситено, във всяка клетка на тялото си. Не се притес­нявайте, ако от време на време умът успее да отвлече вниманието ви извън тялото и се загубите в някаква ми­съл. Щом забележите, че става така, просто върнете вниманието си към вътрешното тяло.

„Силата на Настоящето“, Екхарт Толе

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: